Детско царство

Гората... Моята Гора. Мястото, където съм сред природата, по-свободна от всякога...
Да, имам си такава гора. Рядко ходя там, но дори тези редки посещения ми вдъхват вяра, че мога да продължа да се боря с живота и че аз знам как и мога да оцелея, макар често и сама.

Тази гора е на село. Онова село, където дядо ми беше направил люлка, на която се люлеех като малка... Там, където една малка къщурка беше посещавана всяка седмица.

Всеки път с баба се разхождахме в тази гора. Сякаш беше безкрайна... Намира се точно над нашата вила... И точно зад върховете на дърветата – оттам всяка сутрин слънцето ни гали с лъчите си.

Като малка обичах да бера цветя, които подарявах на майка ми. Тя винаги ги приемаше с усмивка. Знаеше, че за мен те не са просто цветя, а нещо, което давам от себе си и което искам тя да вземе...

Един хубав ден, когато слънцето почти разтапяше всичко, реших да отида до вилата ни. Не бях ходила много отдавна. Стигнах, вече напълно съсипана от пътя. Здрав катинар беше залостил вратата. Баба явно не бе тук. Затова реших да се разходя нагоре, към гората.

Каква красота! Отидох навсякъде. До старата чешма, откъдето пиехме бистра вода... До любимата ми поляна, където растяха много красиви цветя... И после се изкачих на хълма, откъдето се виждаше цялото село – с къщичките, градините, а над тях – величествената планина с бялата шапка и зелените гори...

Макар че всички мислеха, че детето в мен е изчезнало, не беше така. Когато седях на зелената трева и гледах как облаците плуват в небето, осъзнах, че в мен винаги ще има едно весело дете! Дете, което се радва на птиците, цветята и на цялата природа! Моята гора не е просто зелена площ... Тя е царството на моето детство!

Участва в конкурса “Детска седмица на гората”