Растения и животни

Начало | Растения и животни | Още 4 животинки, които са толкова странни, че чак са удивително интересни

Още 4 животинки, които са толкова странни, че чак са удивително интересни

Мирела Любенова | 2018-09-26

Още 4 животинки, които са толкова странни, че чак са удивително интересни

Иууу, не чакайте... по-скоро е оооо... Дълги уши, гигантски носове, тънка розова кожа – тези 8 животни за които сега ще ви разкажем са наистина странни и необикновени. Те имат някои уникални черти, които никое друго животно не притежава. Знаете, че учените са разделили животните на родове и семейства по някои общи признаци и черти. Така например папагалите са семейство, което споделя шарена перушина, силно крещене и други подобни. Въпреки това тези 4 интересни животинки нямат много общи черти дори и със собствените си „роднини“. Някои от тях дори са обявявани за най-грозните или най-странните същества на планетата. За нас обаче те са красиви и интересни, пък и нали знаете, че красотата е доста относително нещо. Сега вече сте готови да се запознаете с тях!

Ай-ай

Ай-ай, наричано още мадагаскарска ръконожка, е полумаймуна, единствен съвременен представител на инфраразред Ръконожкоподобни и монотипичното семейство Ръконожки. Среща се само на о-в Мадагаскар. След като се събуди надвечер старателно почиства козината, ушите, очите и носа си с помощта на своята ръконожка и едва тогава поема през гората, обикновено в търсене на стари, проядени от корояди дървета. Именно тлъстите ларви на короядите са главният обект на неговите търсения. За да се добере до тях ай-ай старателно обхожда дървото и потропвайки ритмично с пръст по кората го прослушва, насочил големите си, силно подвижни уши към стъблото. Ай-ай е мълчаливо животно. Рядко издава звук, подобен на този, който се произвежда при триенето на две парчета метал. През деня ръконожката спи свита на кълбо, закрила очите си с ръце, завита с рунтавата си опашка.

Кафяв дългоух прилеп

Разпространен е в северните части на Евразия от Полярния кръг на север до Средиземно море и Непал на юг и от Англия на запад до Япония на изток. В България се среща само във високите планини при надморска височина над 1100 м. Тук обаче интересното е друго – както знаете, прилепите локализират плячка и се движат чрез ехолокация – те чуват звука от предмети, за да „видят“ къде са. Но кафявият прилеп с дълги уши изпраща извънредно тихи звуци. Ето защо то е развил уши почти толкова големи, колкото цялото му тяло. Така той чува своите собствени тихи звуци. Тези дълги уши може да изглеждат странни, но пък са и чудесно одеяло, защото когато спи прилепът се завива с тях.

Титикакска гигантска жаба

Тази водна жаба изглежда така сякаш е облечена с кожа, която е твърде голяма за нея. Но всички тези гънки позволяват повече вода богата на кислород да премине през жабата. Това означава, че жабата може да остане под водата – няма нужда да излиза на повърхността, за да диша. Наблюденията показват, че представителите на този вид, намирайки се на дъното на езерото, от време на време правят ритмични движения нагоре-надолу, което увеличава течението на водата около тях. Титикакската жаба обитава езерото Титикака и няколко най-близки езера на платото Алтиплано, на височина около 3810 m над морското ниво. Живее в топлите прибрежни райони на езерата, където температурата е над +10 °C.

Сайга

Сайгата със сигурност има необичаен нос, но това е така, защото тя има необичайно местообитание – сухата степ и полупустини в Централна Азия. Големият нос помага на сайгата през цялата година като филтрира праха, който се носи във въздуха, през летните миграции, и като затопля въздуха, преди той да достигне до дробовете, през ледените зими. Живее на стада. Храни се с различни треви, храсти, лишеи и с растения, съдържащи сол. Мъжките бранят харемите с женски (ситуацията е противоположна през последните зими в Калмикия). Големината на семейството на сайгата варира от 200 000 животни през летните миграции до 30-40 животни в стадото през лятото. През есенната миграция отново се формират огромни стада, а през зимата мъжките изграждат харем от 5-15 женски. Сайгакът е активен основно през деня, въпреки че понякога по пладне си почива. Номаден вид, сайгата няма фиксирана домашна територия и може да извърви десетки км на ден. Сайгата е изключително добър бегач и може да развие скорост от 80 км/ч.

Снимки: Reuters



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град