Невероятната история на истинската Алиса от Страната на чудесата

„Алиса в Страната на чудесата“ е едно от най-забележителните произведения на света. Тази история е харесвана толкова много и от деца, и от възрастни, защото в нея всичко е обърнато с главата надолу: няма забрани и правила, детето управлява света и няма никакви закони на физиката! Незабравимите и доста странни герои и още по-абсурдно интересните ситуации в които те попадат, карат децата да четат и да се влюбват в историята на Луис Карол. Знаете ли обаче, че не всичко в книгата е измислено, във всяка измислица има и капка истина. А може би цялото море... Коя всъщност е Алиса – малкото момиче любимка на милиони? А колко богато въображение трябва да имаш, за да измислиш тези приказни персонажи и хитроумни чудеса?

Нека започнем така, като в приказка, защото истинската история по измислянето и написването на „Алиса в Страната на чудесата“ си е истинска приказка. Много години назад, когато твоята прабаба още я е нямало на света, в Англия живеело малко момиченце. То се казвало Алиса Лидъл. Ежедневно тя била длъжна да учи огромни поеми, да се отнася вежливо с всички, да не шуми много-много и да се изразява безупречно правилно, без нито една нелитературна дума. В това няма нищо толкова чудно, като знаете факта, че баща ѝ Хенри Лидъл е бил декан на Оксфордския университет, а строгата бавачка на момичето следяла всяка нейна стъпка. Младата дама имала правото да играе само на тихи игри (като например едни много скучни карти) и без оплаквания да следва етикета, който следват и принцесите, иначе често я наказвали да остане без вечеря, което за епохата си е било най-строгото наказание.

Ето защо, когато приятелят и колега на баща ѝ Чарлс Доджсън веднъж дошъл на гости момичето много се зарадвало. Просто защото щяло да се запознае с някой нов и интересен човек. Алиса обаче не предполагала колко точно този човек ще промени живота ѝ. Само след няколко години той се кръщава Луис Карол – истински майстор на художествената литература, човекът разказва на момичето невероятни истории, в които всичко вървяло точно на обратно. Момичето страшно харесало тези истории, защото в тях героите можели да правят каквото си искат, нещо което Алиса не можела.

Строгите родители на Алиса толкова се зарадвали, когато видели как тя с интерес и огромна усмивка на лице слуша историите на Чарлс, че често го канели у дома. Затова постепенно забавният професор започнал да измисля сюжети в които Алиса била главната героиня. И ето че накрая през един летен ден, когато г-н Чарлс разказвал поредната си история се появил и най-знаменитият английски писател Луис Карол. Алиса измислила това име, докато помагала на писателя да измисли поредната си шантава история. Той пък от своя страна ѝ обещал да я напише в книга, която Алиса да може да чете, когато иска да се развесели. Така след две години, през 1864 година, Луис Карол подарил на момичето ръкописния вариант на книгата „Алиса в Страната на чудесата“. След много години и много прочитания Алиса пораснала и решила да запази ръкописа за поколенията, затова го дарила на Британската библиотека, където се съхранява и до днес.

Първото печатно издание на „Алиса в Страната на чудесата“ е излязло на 4-ти юни 1865 година и получило невиждан успех. За две години е било преведено на 176 езика. А втората част на книгата „Алиса в Огледалния свят“ била изкупена само за една седмица. А каква съдба е сполетяла истинската Алиса? Тя израснала по-щастлива, омъжила се, родила три деца и станала първата жена директор на училище в страната. А на преклонната възраст от 80 години вдъхновила още един известен писател. Малко хора по света знаят, но историята на Джеймс Матю Бери за прекрасната книга за приключенията на Питър Пан първо се е зародила в главата на истинската „Алиса от Страната на чудесата“.

Снимки: pixabay.com