Честит рожден ден на детството! Честит рожден ден на Астрид Линдгрен!

Астрид Линдгрен е една от най-любимите детски писателки на много поколения. Нейните книги са издадени в над 100 държави и са преведени на над 70 езика и все още продължават да радват децата, да ги пренасят в света на невероятното въображение на тази обичана писателка. Това никак не е случайно, защото все още не е сътворен детски герой, който да отразява така добре свободолюбивия дух като Пипи Дългото чорапче, не е създаден герой, който да е по-добър от Емил, въпреки непрестанните му бели и няма по-обичлив, макар и малко самовлюбен и забавен герой от Карлсон. Линдгрен може да не е написала кой знае колко книги, но нейните герой със сигурност ще бъдат запомнени завинаги и са любими на много и много поколения.

Защо ви казваме всичко това ли? Не само защото обичаме тази писателка и ще разгръщаме книжките ѝ с удоволствие дори когато станем на 100 години, но и защото днес тя има рожден ден. Точно на 14-ти ноември 1907 година великата писателка се появява на бял свят. За да почетем този специален ден сме избрали и няколко любими цитата от книжките ѝ. Прочетете ги и се вдъхновете, а след това защо и да не си припомните историята на Пипи или пък тази на Карлсон?

„Името ми е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, дъщеря на капитан Ефраим Дългия чорап, някога страшилище на моретата, а понастоящем негърски крал. Всъщност Пипи е галеното ми име, защото татко смяташе, че Пипилота е много дълго.“

„Тя продължи през дълбоките преспи, които ѝ стигаха чак до кръста. Конят я следваше послушно.
— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено. — Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.“

„Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят?“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“
„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
– Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника.
— Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
– Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета... Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.“

„Но, Пипи, каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано?
– Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“

„Да, много е грозно да се лъже. Но понякога забравям това, разбираш ли?“

„Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?“

„Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят.“

„– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

„Пристига Карлсон, който живее на покрива — най-добрият бавач на деца в целия свят.“

„– Ти искаш да заболееш? – учуди се Дребосъчето.

– Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствувам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болният човек на света. Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нещо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен... от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!

„Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно защото съм скромен, а скромността краси човека.“

„— Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел?

— Какво? — полюбопитства Дребосъчето.

— „Пресладък прах“ по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура.“