Непознатите баски

Разкажете ни кога и как се решихте да заминете за Испания?
Доста необмислено и с тайната надежда да бъдем принудени от обстоятелствата да се върнем скоро в България. Бяхме млади и след еуфорията на първите промени около 10 ноември, участието в студенстската стачка и разочарованието от първите „свободни” избори го решихме и тръгнахме. В края на краищата и двамата със съпруга ми бяхме учили испански език и знаехме много за испанската култура, но не я познавахме пряко и изпитвахме някакво по-романтично любопитство към тази страна.

Защо казвате че живеете в страната на баските , като всъщност живеете в Испания?
Съвсем уместен въпрос. Преди да е живял човек в автономна област като Каталуня или Страната на баските, действително му е трудно да си представи какво е да живееш в държава в държавата. Хората обикновено тръгват към Барселона или Билбао с идеята, че се намират в Испания; и в най-добрия случай си представят, че автономните области са я като американските щати, я като швейцарските кантони. Да, ама не, освен друго, защото двуезичието тук клони към изхвърляне на испанския официален език от всекидневния живот и налагането на собствения (обичат да го наричат „национален” като да сме още в XIX век), поне за това се гласи местното правителство чрез образователната си реформа. Има дори движения, които проповядват научаването на баски, английски, френски и немски, преди испанския, който в проекта за реформата е наречен „контактен език” - тоест, необходим само на разговорно ниво, наред с френски и английски...

Много ли са различни баските (които са ни почти непознати) от испанците.
Определено, различават се и по антропологични белези и в културно отношение. Сред нещата, които веднага се набиват на очи е, че са по-трудолюбиви, организирани, солидарни, сериозни и скромни от средиземноморския, някак бароков, тип хора. Това, което мен много ме изненада е, че обществото им е традиционно матриархално, а това се превежда в бита чрез разпределението на отговорностите: при тях жените държат парите и домакинството и взимат важните финансови решения в семейството, дори когато не работят извън дома си. За езика им разбира се е известно, че е, навярно, прединдоевропейски и следва собствената си логика, която е напълно различна от всичко познато. Интересното е, че има някакви далечни сходства с българския.

А, приличат ли по нещо на нас, българите?
Страхувам се да обобщавам, но на мен ми приличат на нашите балканджии в битово отношение. Не зная дали не се дължи на приликите в поминъка (пастирство) или географските условия, но понякога действително имам чувството, че съм си у дома в духовно отношение. Много от националните им спортове са свързани с вдигане на камъни, което все ми напомня на Боримечката, а има и доста сходства между карнавалните им чествания и нашите кукери или нестинарството, което при тях, обаче, се ограничава с прескачане на огньовете по Еньов ден и събиране на билки в гората. И тяхното знаме комбинира бяло, зелено и червено, а имат думи, които направо си звучат като наши: лукайнка, ламя, Нагоре (женско име), гора (значещо „горе” или „да живее”), е-река (горско поточе), еска-ту (инф. на глагола искам, поръчвам), името Ная (Nahia), което превежда моето, идвайки от глагол значещ жадувам, надявам се, искам. И те като нас и румънците имат задпоставен член – А, а там няма как да се обясни въпросния с тракийския езиков субстрат. Тъй или инак мистериите свързани с произхода на езика им все повече се заплитат с всяка новопубликувана теория.

Разкажете нещо повече за техните обичаи?
Не е лесно да се намери границата между автентичните им традиции, силно повлияни от католицизма и нововъведенията, внасяни от съвременните им духовни будители на националното самосъзнание, но изглежда карнавалните им чествания, подобни на нашето кукеруване носят следите на древните дионисиади, както и тези „сборове на вещици” (Акеларе) по пещерите или близките им поляни са много подобни на нашите митове за самодивите. И те, като нас, са известни билкари и народни лечители, което им е донасяло много гонения във времената, когато монополът на тези занимания е бил в ръцете на Църквата и феодалната държава. Любопитно е също, че в традиционното им празнуване на Новата Година основният елемент е Бъдникът, тъй или инак, много по-силни в бита им са католическите обичаи: Рождеството и, най-вече, идването на Трите Влъхви на 6 Януари, когато се раменят подаръците.

Каква религия изповядват? Вярващи ли са там хората?
Традиционно са католици и от най-консервативните: оттук е тръгвала всяка Контрареформа, макар че... вероятно и много реформаторски и еретични движения (нещата винаги са свързани). Недалеч от мястото, където живея е светилището на Лойола, който за тях е почитан светец – основател на йезуитите. Базиликата му е любимо място за сватби, примерно... Друг е въпросът дали ще говорим за „вярващи” (тук ги наричат „практикуващи”) католици – те намаляват с всеки изминат ден, докато се увеличава броят на агностиците, които си кръщават децата, правят си тържества (като малки сватби) за „първото причастие”, ходят на църква от дъжд на вятър и от „кумова срама”, но отдавна вече са загубили всякаква връзка със смисъла на християнството. Ама това са все сериозни теми, дай да си поговорим за друго, понеже и ние, българите, сме така с православието.

Какво е да живееш на брега на океана? Има ли акули?
Много е красиво - пред нас е океанът, а зад нас полите на Пиринеите. Има нещо завладяващо в това да живееш на морето и започвам да разбирам защо хората, които веднъж са се заселвали по бреговете, трудно са се местели към вътрешността. Мисля си, понякога, че вече ще ми е много трудно да напусна това място ако ми се наложи... Колкото до акулите – няма акули, но има делфини... рядкост са, но ги имало (разправят моряците). В миналото, обаче, градчето ни се е препитавало с лов на китове. Такъв е и гербът на Мутрику, понеже пращали по един кит годишно като данък на Кастилския крал още от XIII век насетне, за да си осигуряват сравнителна автономност из тези земи. Разказвали са ми, обаче, че цял век е минал вече, откак морето е изхвърлило последния убит кит...

Да не говорим, че напоследък изхвърляше предимно мазут, заради онази екологична катастрофа в Атлантика, за която навярно сте чували.

Какво бихте ни препоръчали от прочутата баска кулинария?
Признавам си, че всичко, но за да дам някаква идея за баската кухня, която навярно е много слабо позната за българина уточнявам, че тя е твърде простичка и се базира повече на изключително качествени продукти: прясна риба и чудесно месо, както и съвестно гледани „домашни” зеленчуци. Останалото - както обичат да казват те - зависи от това с колко любов ще го приготвиш!

Една от кулинарните им тънкости е, че не прекаляват с топлинната обработка на рибата и месата, нито ползват подправки, настрана от лука, чесъна, магданоза и лютите чушлета и, много рядко, дафинов лист, чер пипер или джоджен. Известните им волски котлети, примерно, са чудесни ако се консумират „алангле”, но това ни се оказва малко непривично на нас българите... докато свикнем: забелязвам го по всичките ни български гости, които си държат да започват от ракийцата (която тук се консумира накрая, за „диджестив”) и салатката и така по ред до мешаната скара.

Ако, обаче, в нещо нямат равни на себе си то е в приготвянето на рибата, с която са се препитавали хилядолетия наред.