Не слагай точка на мечтите

Визитка: Вергиния Генова в последните години най-вече пише за деца кратки стихчета, които развиват въображението и мисленето на децата; цветни приказки, които вдъхват вяра в доброто и рисуват един пъстър и весел свят. Един от интересните експерименти е “Азбуката”, където авторката се е стремила да покаже огромното разнообразие на българският език. Написала е 32 стихотворения по едно за всяка буква и всяко едно от тях е изградено само от думи, започващи със зададената буква.

За каква професия мечтаехте като дете?
Както всички деца, мечтаех за много неща. Обичах да режисирам и организирах сестра ми да правим цели новогодишни спектакли, които изнасяхме пред роднините. Имам спомени, че исках да стана космонавт и пътешественик.

Какво трябва да притежаваш когато пишеш приказки и стихчета? Кое е основното предизвикателство?
Смятам, че основното условие да можеш да пишеш за деца е да имаш любов. А за да пишеш добре за деца трябва да не ги подценяваш. Тъй като за децата всичко е ново и интересно, всяко нещо може да е предмет на стихче или приказка, но трябва да бъде поднесено с много въображение и на разбираем език. Забелязала съм, че децата лесно запомнят и харесват простите рими, а вариациите с тях не са много, така че това е истинско изпитание за твореца.

За мен основното предизвикателство е да се пише така, че приказката да бъде интересна и за малки и за големи, така че да ни притеглят като магнит към себе си, да ни зареждат с доброта и вяра в справедливостта.

Пишете за своето дете или за всички деца?
Мога да кажа, че пиша за всички деца, но искам да хареса и на моето. Моето дете е доказателство за любовта ми към всички тях.

Как се раждат стихотворенията?
Когато общуваш с дете, ти постоянно твориш. Отивайки на детска градина, виждайки как врабче е кацнало на прозореца, неволно се раждат кратки приказки и стихчета, но много малка част от тях записвам.

Вече съм написала доста неща и по някакъв начин съм ги направила достъпни, като съм ги публикувала тук-там из Интернет. Сега благодарение на сайта “Аз детето” успях да видя някои от моите стихчета, издадени в книжки.

Как децата възприемат стихчетата?
Специално за детската аудитория има значение дали стихчето е отпечатано на хартия или не. Забелязвам, че при моето дете примерно едно стихче, което се чете просто от бял лист хартия не предизвиква толкова голям интерес, колкото когато този лист е изрисуван с цветни картинки. Децата обичат да има много цветове, да си разнасят книжките насам-натам, да си ги разглеждат и подреждат. Това възпитава любов към книгата.

Забелязала съм, че обичат, когато им четеш първата част от строфата, те да я довършват. Съдейки по моето дете – децата имат невероятно усещане за ритъм и рима, дори при абсолютно непознати текстове. Аз разбира се много се радвам, когато деца са научили мои стихчета и ги казват, без грешка с гордост. Щом са ги запомнили и с радост ги рецитират, значи са им харесали, нещата които не им харесват, децата не запомнят.

Коя ви е любимата тема?
Мисля, че и тук моите предпочитания съвпадат с тези на децата. Обичам доброто да възтържествува, обичам приказки с вълшебства, където всичко е възможно. Харесват ми приказки, в които не само лошият е наказан, но се е променил към добро и е започнал да върши добрини, на онези които преди това е наранявал.
Невероятно любима ми е темата за мечетата, които си похапват мед.

Любимо стихче или последното?
Това за синия цвят, тъй като той ми е любим и стихчето го знам наизуст.

Синьо

Синьо копче на пижама,
сгушило си се така
до сърцето ми и няма
да се стряскам през нощта.

Синьо копче на пижама,
във ръчичка те държа,
като цветенце за мама
те откъснах във съня.

На какво бихте искали да научите децата си?
Искам да ги науча на простички неща като “Да не правят на другите, онова което не биха искали да правят на тях”, да бъдат отговорни и да преследват мечтите си. С една дума – да бъдат Хора със Сърце, за мен тук главните букви са изключително важни.

Мисля, че тези неща се възпитават още от най-ранна възраст от всички родители, но незнайно защо се оказва, че наред с този морал на улицата битува още един, който уж никой не възпитава. Това е моралът, който казва, че всичко е добро, стига на теб да ти е добре, ако си по-силен или по-нахален, с упоритост в тези си качества, непременно успяваш. Явно ние, родителите сме отговорни да битуват два морала и трябва да научим децата си да бъдат хора и да знаят, че победата не е истинска победа, когато е спечелена с цената на нечии сълзи.

Никога не слагай точка на мечтите,
на птиците крилата не режи,
пробивай там където другите се спират,
във своята пътека продължи.