Напред, науката е слънце! Честит 24 май!

На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден се отдава почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. 24 май е най-светлият български празник. Днешният празник е празник на духа. За разлика от повечето празници за трагическа смърт, това е празник на рождеството на българската азбука, посочи писателят и журналист Владимир Левчев в интервю пред Благой Цицелков и Bulgaria ON AIR.

Той подчерта, че кирилицата е създадена в България и това е нашият най-голям принос към света. Точно поради тази причина трябва да знаем повече за днешния ден и за създаването на кирилицата. Затова сега ви предлагаме в духа на днешния светъл празник да научим нещо интересно за историята му!

Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.

През 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.

Глаголицата е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания.

Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти. Така създаденият през девети век на основа на глаголицата книжовен език е български по произход. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки – hlaholika, на полски – głagolica, на руски – глаголица, на хърватски и сръбски – glagoljica (глагољица).

На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които светите братя Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.

В края на IX век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, İ, ť, ™, Ю, Ы.

Кирилицата няма установено авторство. Свързва се с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но „без устроение“, както казва Черноризец Храбър. Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.

За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив на 11 май (ст. ст.) 1851 г. по инициатива на Найден Геров.

С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества в един ден – 24 май.

От 2007 г. кирилицата, която носи името на свети Кирил, е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука.