Плиска – първата столица на България

Всеки българин трябва да знае какво е станало през 681 година. Вие знаете, нали? Точно така – тогава е основана нашата държава. Тя има богата и интересна история, но всичко е започнало през точно тази година, когато основателят на нашата родина, хан Аспарух, преминавайки Дунав е бил толкова впечатлен от гъстите гори, бистрите реки и свежите зелени поля, че тържествено заявил, че тук ще бъде неговата държава България. След голямата битка с византийската армия в местността Онгъл през 681 г. българите извоювали правото си да се заселят по тези места и да основат държава заедно със славяните. Така е построена първата столица на България, Плиска.

Средновековният град Плиска е бил точно такъв, какъвто си представяме и каквато трябва да бъде една столица – величествена и постоянно подобряваща се. В себе си древната столица е съчетавала славянски и прабългарски традиции и е била град, чието надмощие се е прочуло на много места. Плиска е разположена в Североизточна България, в широка равнина, осеяна с хълмове. Отстои на около 400 км североизточно от София, на 28 км североизточно от областния град Шумен, на 6 км северозападно от общинския град Каспичан, на 6 км западно от Нови пазар и на 2 км южно от древните останки, превърнати днес в Национален историко-археологически резерват със същото име.

В продължение на цели два века от 681 до 893 година градът е бил главно политическо, военно, икономическо и културно средище. Макар вече отдавна да не е столица, Плиска си остава един от най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, първата столица на българската държава е била защитена с мощни крепостни стени. Мястото за построяването на града не е било случайно избрано. Като степни хора, прабългарите са предпочитали равнинните терени за изграждане на лагерите и селищата си. Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от „външен“ и „вътрешен“ град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица. Тя се намира на 28 километра Североизточно от град Шумен и на 2 километра от съвременният град Плиска. Три отбранителни пръстена е трябвало да защитават града от евентуалните му нападатели. Най-външният се е състоял от дълбоки ровове, вторият от дебели каменни зидове, достигащи до 12 м височина и третият от стени, изградени от глинени тухли. Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане.

Първата българска столица е създадена насред полето, което е обградено с височини, използвани за естествена преграда пред врага. Построени са три отбранителни пояса – първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият пояс е направен от огромни каменни блокове, образуващи крепостна стена с височина около 12 м. Той очертавал Вътрешния град, в който били разположени жилищата на аристокрацията. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо Цитаделата (Малкия дворец). Целият ограден от стени комплекс е разположен върху лощ от 0,5 кв. км. Градът е бил с огромни за Средновековието мащаби – 23,3 кв. км. Дворецът на хан Крум, построен върху 500 кв. м, е сред най-забележителните паметници от първия етап на изграждането на българската столица. Притежавал е тайни изходи, през които обитателите му са можели да избягат от града по време на обсада. На територията му са били разположени голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Градът е сериозно разширен по време на управлението на хан Омуртаг (814 – 831 г.). Тогава се довършват крепостните стени, построява се Тронната зала върху основите на Крумовия дворец и се изграждат езически храмове. Големият дворец, също построен от хан Омуртаг, е най-добре запазената сграда във Вътрешния град. В двореца са посрещани важни гости и са вземани съдбовните за държавата решения. Малкият дворец пък е бил лична резиденция на българските ханове и най-представителната сграда. Голямата базилика се намира на 1,3 км от източната порта на Вътрешния град. Това е най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Тя е трикорабна и е сред най-величествените архитектурни творби от втората половина на IX в. Именно в Плиска през 865 г. княз Борис приема християнството и го налага като официална религия. Впоследствие той отстъпва престола на големия си син Владимир-Расате. Той от своя страна се опитва да върне езичеството, заради което е жестоко наказан от баща си с ослепяване и на чело на държавата застава брат му Симеон. Царуването на Симеон остава в историята като „Златният Век“.

Днес Плиска е малко селище и само останките на древния град напомнят за отминалото му величие. Но въпреки това, всеки трябва да посети Плиска, за да почувства славното минало на България.

Снимки: wikipedia.org

Вижте още:
Създаване и развитие на българската държава (VII-IX в.) в четири факта
Историческият град Велико Търново