Музеят на солта в Поморие – единственият по рода си
Макар че солта е една от най-опасните подправки, с които трябва да не се прекалява, тя има и редица важни действия върху човешкия организъм. Това е не само подправка, но и една от жизненоважните съставки за всички живи организми. Солта е източник на положително заредени натриеви и отрицателно заредени хлоридни йони. Именно затова тя е най-важният минерал в хранителните навици на хората. Йоните играят изключително важна роля при обмена на течности в организма, а също така действат на нервната система, храносмилането, оказват влияние на костната структура. Солта, готварската сол или натриевият хлорид са едно и също вещество, известно е като химическо вещество с химическа формула NaCl.
Солта е широко разпространена като овкусител и консервант за храни. Благодарение на йодирането на солта с калиев йодит се създава на практика неограничена годност на продукта и неговите хранителни и минерални себестойности. Има няколко вида сол: натриева, известна като готварска сол, калиева, йодирана, флуорирана сол. Произходът на думата сол трябва да се търси още по времето на Римската и Гръцката цивилизации. В онези ранни векове солта е била една от най-ценните стоки. Наименованието сол идва от латински – sal. На френски думата solde означава „баланс, салдо, плащане“, а руската дума soldat – „войник“, е свързана с френската. Някога на римските войници са плащали с дажби сол вместо с пари или са получавали специални дажби, за да могат да си купуват сол. От salarium argentum идва и настоящата дума за заплата в някои европейски езици. Широко разпространена практика сред войниците в римската империя било те да си солят зеленчуците, откъдето пък идва и думата салата. Предполага се, че българската дума за сол произлиза от предшественик на латинските форми, който се е използвал преди 8000 години.
Солта, която хората консумират днес не е чист натриев хлорид. Преди около 100 години за първи път към солта е добавен магнезиев карбонат, което създава насипния ѝ вид. През 1924 година пък са добавени много малки количества йод под формата на натриев йодид, калиев йодид или калиев йодат.
В Поморие, древният Анхиало, морска сол се добива от незапомнени времена. Според българските историци, солниците са съществували още преди основаването на града (около V век пр. Хр.). Многовековният опит се е предавал от бащи на синове. В древността солта е била изключително ценна стока – скъпа и рядка – и затова била наричана „бяло злато“. Затова не е чудно, че именно тук, в Поморие, се намира и единственият музей на солта не само в България, но и в цяла Източна Европа. Музеят отваря врати на 7-ми септември 2002 година и от тогава до сега е посещаван от хиляди български и чужди туристи. Музеят на солта в Поморие е специализиран музей на открито – посетителите могат да разгледат както музейната сграда, така и прилежащите към музея 20 декара солници, в които се добива сол и днес. Солниците представляват множество басейни, отделени един от друг с дървено насипни диги. Там се произвежда сол по същата технология, по която се е произвеждала и преди векове. Музейната експозиция в сградата представя развитието на древната технология за добив на сол. Тук можете да разгледате богата колекция снимков материал от началото на XX век и копия на документи от периода XV–XIX век, които разказват за производството и търговията на сол по българските земи. Едни от най-интересните експонати в експозицията са автентични соларски инструменти, като дървени соларски колички, гребла и други. В музейната сграда можете да гледате и филми, посветени на солодобиването.
Поморийското езеро, в чиито граници се намират солниците и музеят, е защитена зона. В езерото са установени над 200 вида птици, а над него минава част от миграционния път на птиците Via Pontica. Има построени природозащитни изкуствени островчета, където гнездят колонии от речни и гривести рибарки, саблеклюни и други. Специални камери в солниците проследяват поведението на птиците, а посетителите могат да наблюдават пернатите на екрани в сградата на музея.
Природата е създала точно определени места, където могат да се правят солници. Условията са да е близо до морето, да няма достъп на сладка вода, почвата да е глинеста и водонепропусклива. Такова място е районът около Поморийското езеро, където се намират прочутите поморийски солници. Процесът за добиване на морска сол е деликатен. Започва още от есента, когато водата се затваря в големи басейни за да „отлежи“. През пролетта в края на април или в началото на май тази вода е вече с по-голяма доза солена концентрация от морската, се влива в по-малки басейни, оградени в дървено-землени валове, наречени „тигани“ и чак накрая се влива в малките квадратни пространства кристализатори т. е. в солниците. Там вече трябва да кристализира и ръчно да се събира солта. Процесът на кристализацията, а оттам и добивът на сол зависи само от атмосферните условия. Казват, че по света има два метода за добиване на морска сол: анхиалския – от старото име на Поморие и фокински – от град Фокея в Мала Азия. Главната разлика е в последния етап на процеса – кристализацията на морската вода. Кристализаторите при анхиалския метод са малки – от 80 до 100 квадратни метра, а при фокинския стигат до няколко декара.
А ако искате да научите още от тайните на този ценен за живота на земята продукт, направете го тук – в Музея на солта, включен и в списъка „100 национални туристически обекта“.
