Мира и морето

Някъде на юг, някъде на юг,
скрит като в юмрук,
има древен град,
с чудеса богат.
Той Созопол се нарича,
морските вълни пресича
и е бряг на две русалки,
умни, пъргави весталки.
Там със сила на тайфун,
днес живее и Нептун.
Той моретата владее,
никой да му противоречи не смее.
Щом настане летен пек,
всеки търси във морето лек.
Ето, малкото момиче Мира,
с мама весело багаж събира.
Утре тръгват на почивка –
с на лица усмивка.
Само таткото се тревожи,
целия багаж къде ще сложи...
Всичко вече е наред,
татко Иво кара с газ напред,
а Мира пее във колата
песен за 101 морски пирата:
“Хей Созопол, хей здравей,
вятър над вълните вей,
гларусите търсят си храна,
а пиратите
се готвят за война.”
Мира си пеела безгрижно,
без да знае, че скришно,
пиратите имали план –
да устроят на Нептун капан.
Щом отишла на морето,
Мира скачала до небето.
По цял ден палувала,
на водата се любувала.
Тичала и падала,
все по-немирна ставала.
Сприятелила се с русалки
две и с разни морски зверове.
Веднъж, родителите и добри,
още в най-ранните зори,
я завели до красива река,
да я повозят с корабче покрай брега.
Там, в реката Ропотамо,
птичка кацнала на нейното рамо.
Тихо тя и промълвила,
тайна страшна и разкрила.
Как пиратът Рап-Рапун,
готвел заговор срещу Нептун.
„Искат царството му да превземат,
всичките морета да владеят!”
„Кой е този Рап-Рапун?
Царят на морето винаги е бил Нептун!” –
рекла Мира на птичката бяла,
но тя изведнъж отлетяла.

Мира и морето – 2-ра част