Мира и морето – 2-ра част

Продължава от Мира и морето

Натъжило се момичето мило,
очите си сини, с ръчички закрило.
Сетило се за двете русалки,
които живеели в морето от малки.
После се гушнала в мама и татко,
и им разказала всичко накратко –
за лошия пират брадат,
с пъклен план чудат.
Много те се изненадали,
и на думите и не повярвали:
"Мира, как така един пират
ще превземе морския палат?"
Тръгнали от Ропотамо,
но за птичката на нейното рамо,
Мира не спряла да говори
и със своите родители да спори.
На другия ден те склонили
и на морските скали със нея се качили.
Мира се изправила, обута в сандалки
и повикала с таен знак двете русалки.
Те се явили след минута,
с цветя на тях вместо бижута.
Своята приятелка прегърнали
и в танц магичен я обгърнали.
Мира им благодарила
и веднага им разкрила,
че над морската безкрайност
се готви нещо във потайност.
Кораб с пирати планирал нападение,
без никакво предупреждение.
Лазурния дом на Нептун да превземат,
всички богатства без срам да завземат.
Русалките така се смутили
и за своето царство притеснили,
че се сбогували бързо със Мира
и се върнали в на морето всемира.
Родителите никога не вярват в чудеса,
но Мира показала, че деца
могат да танцуват със русалки
и да разбират езика на птичките малки.
Прибрали се всички във къщи,
а таткото не спрял да се мръщи:
“Ами ако все пак война настане,
с морето красиво какво ли ще стане?”
Цялото семейство си легнали унили,
мислейки за русалките мили.
Дали Нептун ще предупредят навреме,
за да може той мерки да вземе.

На сутринта слънцето не изгряло,
и морето било потъмняло.
Вълните бушували бясно,
а гларусите крещяли ужасно.
Без жал от небето да удря,
почнала гръмотевична буря.
Сякаш дошъл на света края,
облечен в тъма от безкрая.

Мира и морето – 3-та част