приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Лястовицата и врабчето

Лястовицата и врабчето

българска народна приказка | 2018-06-26

Лястовицата и врабчето

Лястовицата си направила гнездо на една греда под стряхата и си излюпила лястовички. Направило си гнездо под една керемидка и врабчето и си излюпило врабчета.
Но години наред врабчето все го сполитало нещастие - котката издебвала малките врабченца и ги изяждала, или пък счупвала яйцата. Натъжено гледал врабецът как на близката слива лястовичката учи лястовичетата да хвърчат, да правят гнезда и да си помагат.
Завидял врабецът на лястовичката. Веднъж той й казал:
- Блазе ти, сестро лястовичке, че всяка година си отглеждаш пиленцата, пък моята домакинка само мъти, цвърка, вика, а не може да ги изгледа. Кой знае откого сме прокълнати.
- А бе, врабчо, отникого не сте прокълнати, ами гнездото ви не е добре направено. Затова и котката ви яде яйцата. Затова, съседе, не можете и да изгледате челяд като мене.
Като чул това, врабецът помолил лястовичката да го научи да си направи гнездо.
- Ела с мене, ще те науча - казала лястовичката.
Тя отвела врабеца край реката, в една тиня.
- Хайде сега, направи като мене, вземи с човката си кал за гнездото.
- А, виждам, сега знам, знам, дребна работа било това - рекло врабчето и литнало заедно с лястовичката, без да вземе в човката си малко кал. Като дошли до гнездото на лястовичката, тя лепнала калта на гредата.
- Ей така ще я залепиш - казала тя.
- Видях, видях, лесно било да се лепи кал на гредата - казало врабчето.
 
Много пъти ходила лястовичката на реката, много пъти носила кал и лепила по гредата. Ходило с нея и врабчето, но нищо не вземало, а само викало: "Знам, знам". Когато лястовичката налепила ред кал, почнала да лепи и ред сламки. После пак - ред кал, пак - ред сламки. При всяко лепене на кал или сламка, лястовичката все учела врабчето как да лепи, за да го научи, как да си прави гнездото, но врабчето все казвало: "Знам де, знам".
- Ей, съседе, само с казване "знам" ти никога не ще си направиш здраво гнездо като моето, защото не ти се ще да потопиш човката си в калта. Без мъка няма наука, побратиме! Ето затова не можеш да изгледаш челяд като мене!


Коментари
1 коментар

Симона Лебешковска, 11 г.,

Публикувано на 14.10.2020

МНОГО Е ХУБАВ ТОЭИ САЙТ НО МАЛКО Е ТРУДНО ДА СЕ ЧЕТЕ;)

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град