Детектив Дейзи и тайната на изчезналия обяд

Дейзи обожаваше загадките. Още от съвсем малка тя имаше набито око за неща, които не си бяха на мястото. Ако някоя играчка се загубеше вкъщи, тя я намираше. Ако някой приятел беше объркан, тя му помагаше да подреди мислите си. Ето защо в училище всички я наричаха „Детектив Дейзи“. Дейзи имаше непослушна кестенява коса, която подскачаше весело, когато ходеше, и големи зелени очи, пълни с любопитство. Стаята ѝ приличаше на малка библиотека, пълна с книги и пъзели, но най-важното място беше специалната ѝ етажерка. Там тя държеше своите детективски инструменти – истинска лупа, тефтерче за записване на улики и едно малко джобно фенерче, подарък от дядо ѝ.

Тя живееше с мама, татко и по-малкото си братче Томи, което много искаше да е неин помощник, но обикновено само правеше бели и разхвърляше уликите. Но Дейзи не му се сърдеше. Тя обичаше предизвикателствата, а разплитането на мистерии беше любимото ѝ занимание.

Една слънчева сутрин Дейзи пристигна в училище, готова за нови знания и игри. Но щом влезе в шумния коридор, усети, че нещо не е наред. Нейната най-добра приятелка Ели стоеше пред училищните шкафчета и изглеждаше много разстроена.
– Какво се е случило, Ели? – попита Дейзи, оставяйки раницата си.
– Обядът ми изчезна! – проплака Ели с големи, уплашени очи.
– Тази сутрин сложих кутията си с храна в моето шкафче, а сега я няма! Мама ми беше направила любимия сандвич с кашкавал и чушка.
Детективският инстинкт на Дейзи веднага се задейства. Изчезнал обяд? Това беше случай точно за нея! Тя бързо извади верния си тефтер и молив.
– Не се тревожи, Ели! Детектив Дейзи поема случая! – каза тя уверено. – Първо, да съберем улики. Кога за последно видя кутията?
– Точно преди първия час – подсмръкна Ели. – Беше си в шкафчето, в яркосинята кутия. Дейзи записа:

„Улика 1: Синя кутия. Последно видяна сутринта.“ Тя се огледа внимателно. Коридорът беше пълен с деца, които си прибираха якетата и обувките. Може би някой я беше взел без да иска? Или пък кутията се криеше някъде наблизо? Дейзи имаше нужда от още информация. Тя се обърна към Марти, който имаше шкафче точно до това на Ели.
– Марти, видя ли нещо необичайно около шкафчетата тази сутрин?
Марти се замисли за момент, докато си връзваше обувката.
– Хм... ами, видях Пепи. Много бързаше за час по физкултура и ровеше нещо в своето шкафче. Беше голям хаос. Дейзи си записа втората улика в тефтерчето. Може би Пепи знаеше нещо! Тя побърза да го намери.

– Здравей, Пепи! Да си виждал случайно синята кутия за обяд на Ели?
Пепи я погледна изненадано.
– Кутията на Ели ли? Не. Но тази сутрин бях голям развейпрах. Изпуснах си целия несесер на пода пред шкафчетата и всички моливи и гумички се разпиляха. Голямо събиране падна!
Умът на Дейзи заработи на бързи обороти. Ако Пепи е изпуснал несесера си и е настанала суматоха, може би е бутнал нещо друго без да иска?

Тя се върна при шкафчетата. Вместо да гледа вътре в тях, Дейзи клекна ниско долу и погледна към пода. И там, точно под най-долния ред шкафчета, свряна в тъмния ъгъл зад една забравена гуменка, се подаваше крайчето на яркосиня кутия.
– Намерих я! – възкликна Дейзи и победоносно измъкна кутията.
Явно по време на суматохата с моливите на Пепи, кутията е паднала и се е плъзнала отдолу. Ели плесна с ръце от радост.
– О, благодаря ти, Дейзи! Ти наистина си най-добрият детектив! Сандвичът ми е спасен!
Дейзи се усмихна широко и затвори тефтерчето си с важно тупване.

Още една загадка беше успешно разплетена. Но тя имаше предчувствие, че много скоро ще се появи нов случай за Детектив Дейзи!

Лека нощ, малки детективи! А вие какви загадки разкрихте днес?