Победата над Мрака

Някога всички магични същества и хората живеели в хармония. Вълкът и еленът пиели от една река, гълъбът и орелът споделяли едно гнездо. Освен това по земята бродели еднорозите, великаните, пегасите, циклопите и други, които също не се карали. Човекът бил сред тях.
Но веднъж Мрака се появил. Той подчинявал със сила всяко същество, което срещнел. Той започнал да царува. Всяко същество: вълк, елен, тигър, човек, еднорог, джудже и т. н. се скарали и се разделили. Някой от тях се помъчили да победят Мрака, но загинали до един.
Еднорозите първи дигнали въстание, но Мракът им откъснал роговете и ги прокълнал. Циклопите загубили и последното си око и били прокълнати. Великаните били превърнати в планини. Много същества, които сега не съществуват се дигнали на въстание, но не успели и били погубени. Дошло времето на хората. Те нямали надежда. Просто им омръзнало да робуват и предпочели да загинат като герои.

Веднъж в една малка област се събрали великите войни на хората. Те направили план за свалянето на Мрака, но той ги чул дори през седем планини и морета и подготвил немъртвите си войници и тръгнал. Трополенето на войските им се чувало чак в лагера на хората и те се подготвили. Щом Мрака пристигнал, започнала люта битка, която продължила цял месец без да спира. Немъртвите превзели всички кладенци в района и хората били обречени на жажда, но това само ги разгневило и като луди се впуснали към войските на немъртвите. Толкова ядосани били хората, че обърнали немъртвите в бяг, но Мрака им заповядал да се върнат и битката закипяла. Немъртвите отново надделявали, но един много смел войник скочил и със своя меч счупил щита на един немъртъв. Това било почти невъзможно, защото щитът бил изработен от адски метал, направен от лавата на змейовете, които вече били погубени от Мрака. Това вдъхновило войниците в бой и те закрещели и от виковете им чак Мрака се уплашил.
- Не бягайте, войници мои, недейте – казал Мрака – но немъртвите вече не знаели какво да правят и се хвърлили към Ада.

Войските на хората стигнали шатрата на Мрака и го заловили. Той ги молил за милост, но ги бил ядосал силно. Царят, чието царство било опустошено напълно от Мрака му отрязал главата и вече там, където мъглата била черна имало големи плодови градини. И там където морето, реките и океанът били от лава, дошла водата. Всички заживели щастливо, макар и без някой същества, които се били и загинали за свободата.