Конникът на доброто

Живял някога един човек, който си имал син. Синът му бил уверен и вярвал, че ще стане велик конник, но другите хора му се присмивали, защото баща му бил бедняк и нямали капка известност.

Синът казвал: “Ще видите вие, когато стана голям и як”.

Минали много години. Синът на бедняка пораснал. Тъкмо тогава станала война между две други кралства. Кралството, в което живеело момчето се притекло на помощ на едното от воюващите кралства и войната станала още по-жестока.

Тогава порасналият вече беден син, без разрешение от краля, влязъл в битката, като яздел своята крава, и така победил почти всички вражески войници.

Кралят ту се смеел, ту се чудел, че вижда човек по-силен от него, който спасил живота на много войници и извоювал победата във войната. Кралят веднага заповядал на този страшен и справедлив воин да се окажат всякакви почести и веднага да му се даде най-добрия кон.

Така бедният младеж станал известен като Конникът, а след това наследил трона на краля.

Срамът на конниците – продължение