Срамът на конниците

Продължение на Конникът на доброто

Минали много царе, все наследници на първия Конник на доброто. Те всичките били известни със своите подвизи и победи, но се родил поредният крал, конник на доброто.

Той растял и през годините се видяло, че се хвали много и хората се страхували, че ще стане срам за конниците. Така и станало.

Когато пораснал, самохвалецът не можел да язди кон, имал голям страх от остри ножове, пък да не говорим за мечове. Имало закон, че който победи владетеля в честна битка, заема мястото му на престола. За съжаление народът разбрал и един от рицарите на краля-конник го предизвикал, но конникът-крал отказвал от страх. Отказвал обаче и да приеме, че е по-слаб и от неговия поданик. Хората започнали да разправят вицове за своя страхлив крал.

Един ден той казал, че ще победи предизвикалия го рицарсамо ако му дадат една седмица да се подготви. Хората му казали че ще има това време, но ако след една седмица не излезе доброволно, ще вдигнат бунт. Кралят-конник се мъчел да преодолее страховете си, но напразно. Заридал от мъка, че дошъл краят на кралете-конници. Оставали 30 минути до началото на двубоя и кралят-конник се сетил нещо хитро, което щял да каже в началото на битката.

Дошло началото на битката и рицарят казал:

– Тоя няма да излезе, той има здравословни проблеми с мечовете.

Народът се хилел.

Кралят излязъл. Всички още повече се захилили, а кралят казал:

– Тишина, измислих нов закон и той ще се изпълнява, защото аз съм краля. Новият закон гласи, че ако убиеш владетел, отиваш до края на живота си в тъмницата. Това е новият закон.

Всички зяпнали, защото не били помисляли, че може кралят да се сети да промени закона. И така този конник останал със името си Непохватния конник, но и с това, че осигурил сигурен живот на кралете-конници.

Конникът на доброто — Пришълците