Регионалният етнографски музей в Пловдив – пазител на българската културна история

Всеки българин знае, че трябва да се гордее с историята на страната си и да познава нейната култура. Най-малкото, защото и двете са признати за световен феномен и предизвикват интереса на хиляди чужденци, които посещават различни кътчета от нашата страна, само за да се докоснат до непознатите и дори вълшебни за тях обичаи и до наистина богатата история. Едно от най-посещаваните места свързани с този интерес е именно Регионалният етнографски музей в Пловдив. Затова решихме, че е крайно време и вие да научите нещо интересно за него. Ако се интересувате от история и никога не сте ходили там, редовете по-долу ще ви харесат!

Регионалният етнографски музей в Пловдив е вторият по големина в България. Той е известен и като Куюмджиевата къща. Идеята за създаването му се ражда още в края на XIX век. Обособен е през 1917 г. от местната администрация (под наименованието Окръжен музей) по предложение на големия етнограф и родоповед Стою Шишков. Основната функция на учреждението е в него да се представят експонати от етнографско и историческо значение, свързани с традициите, бита, изкуството и културата на пловдивския регион. По-късно през 1952 г. добива настоящия си статут на регионален музей на културата. След началото през 1918 г. започва дългият и трудоемък процес на събиране на материали, правене на фотографии и популяризиране на новооткрития културен център.

Пловдивският етнографски музей се помещава в Куюмджиевата къща от 1938 г. Това е една от най-впечатляващите възрожденски сгради, запазени до днес в Пловдивско. Принадлежала е на търговеца Аргир Куюмджиоглу и е построена през 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Сградата представя разцвета на барока в пловдивската архитектура. По време на дългогодишната си история къщата е използвана за най-разнообразни цели. Дълго време е жилище на видния пловдивски търговец, после се превръща в девически пансион. В различни етапи от историята си е служила и като шапкарска фабрика, склад за брашно и фабрика за оцет. След основен ремонт през 40-те години на XX век вече изпълнява настоящата си роля на музей.

Богатата експозиция дава възможност да се усети многообразието на живота на хората през Възраждането. Застъпени са най-характерните за региона занаяти като абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство и железарство. Много богат асортимент от тъкани, влакна и носии могат да бъдат видени заедно с други предмети от изключителна етнографска стойност. Не бива да се пропускат и различните музикални инструменти, които свидетелстват за вкуса на местните хора към изкуствата. Малка част от постоянната експозиция на музея е заета и от артефакти от градския бит на обществото. Всичкото това разнообразие допринася за несравнимото усещане за пътешествие през времето, което добива всеки посетител, избрал етнографския музей за своя туристическа дестинация.

Източник на информацията: www.bulgarianhistory.org