Отбелязваме 141 години от Априлското въстание
На 20 април 1876 година в Копривщица се сформира местен революционен комитет, който организира масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. Подготвено било за по-малко от два месеца и претърпяло провал, защото избухва предсрочно заради предателство. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Трескавата подготовка направила впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. От 95 въстанали села и градчета в бунта участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край. Жестокото потушаване на въстанието обаче дало отзвука за зверствата в Европа и това става повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на нея са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.
Така Априлското въстание, което категорично е военен провал, довело до най-големия политически успех на българската нация дотогава.
