приказки от деца
Начало |
приказки от деца |
Какво си говорят предметите в класната стая нощем
Какво си говорят предметите в класната стая нощем
Вчера разсипах вода на пода, и докато я обърша, училището затвори. Аз останах вътре.
Трябваше да преспя в училище.
Изведнъж чух шум от една от класните стаи. Първоначално се поуплаших. После надникнах вътре и що да видя?! Предметите си говореха. По-точно спореха.
Един писклив гласец важно заговори:
- Аз съм най-важният тук! Без мен учениците не могат да пишат, госпожата не може да попълва документи. Въобще без мен светът е невъзможен.
Това беше химикалът.
Тебеширът заговори, но всички почнаха да кихат и той беше длъжен да спре.
- Стига сте се хвалили! - каза столът - аз върша най-тежката работа. Всички деца сядат върху мен, блъскат ме... Ако някой от вас е на мое място няма да издържи дълго.
Те сигурно са спорили още, но аз бях уморен и заспах.
Трябваше да преспя в училище.
Изведнъж чух шум от една от класните стаи. Първоначално се поуплаших. После надникнах вътре и що да видя?! Предметите си говореха. По-точно спореха.
Един писклив гласец важно заговори:
- Аз съм най-важният тук! Без мен учениците не могат да пишат, госпожата не може да попълва документи. Въобще без мен светът е невъзможен.
Това беше химикалът.
Тебеширът заговори, но всички почнаха да кихат и той беше длъжен да спре.
- Стига сте се хвалили! - каза столът - аз върша най-тежката работа. Всички деца сядат върху мен, блъскат ме... Ако някой от вас е на мое място няма да издържи дълго.
Те сигурно са спорили още, но аз бях уморен и заспах.
Ани , ,
Публикувано на 26.12.2008
всеки има право на мнение. Според мен това е меко казано скучно.
марти , ,
Публикувано на 16.03.2013
това е пълна тъпотия