Мечтите, които стават реалност

Тази вечер не чети до късно, скъпа, утре е важен ден за сестра ти и трябва всички да станем рано-с нежен глас отсече мама.
- Разбира се, мама-отговорих аз.
Тя знаеше, че това няма да ми попречи да чета една от любимите си книги. Макар и малка аз четях доста книги, в които да мога да се потопя и поне за малко време да изживея свойте мечти.
Името ми е Андрея, кръстена съм на баба ми, мир на праха й, от нея съм наследила и страстта си към четенето, въпреки че към края на живота й тя твърдо ми забраняваше да чета, защотото книгите водели в един свят, в който доброто побеждава и приключенията са неизбежно препядствие пред главния герой.
Но тази книга наистина завладя съзнанието ми. Исках по цели дни и нощи заедно с момчето от романа да обикаляме измислената страна и изпълним тайната мисия поставена от кралицата. Ооо, колко мечтаех за това и колко силно го искам...
Затворих книгата и я оставих на шкафа и бързо се мушнах отново във леглото си и угасих лампата, още щом затворих очи пред мен се появи една врата, на която с големи златни букви пишеше:
"Вратата на мечтите ти"
А аз както всяка нощ я отворих и сега и се понесох на белия кон заедно с един от многобройните си нереални приятели.
Но сънищата не стават реалност, затова и са толкова кратки и утринта дойде бързо и когато отворих очи очаквах да чуя гласа на мама, която ме приканва да побързам, но вместо това къщата ни беше празна, не се чуваше никакъв звук, което силно ме безпокоеше, никога не съм оставяна сама в къщи.
Обиколих цялата къща, за да се уверя, нямаше никой, дори слязох в мазето, но и там нямаше никой, но усетих, че има някой зад мен и бавно започнах да се обръщам...
Зад мене седеше кучето ни Спайк, който разбира се гризеше любимите ми чехли:
- Спайк , недей, спри - с големи усилия успях да издърпам чехъла, кучето ..:
- Добре де, ще взема тези на Пепеляшка - и излезе от къщата, аз онемяла го последвах. Пред мене се появи един изтънчен досподин, който най-учтиво ме помоли да го последвам, сякаш имах избор и тръгнах след него, не изминахме много път и се озовахме пред един огромен замък, какъвто има само в приказките, а пред огромните порти стояха двама войници от кралската армия. Щом наближихме, единият тръгна към нас и строго изрече:
- Представете се.
- Хм - изнедоволства моят спътник - нима има нужда, добре, представям ви лейди Андрея, братовчедка на краля и годеница на принц Адам 3 - той се обърна назад и направи жест да мина, а аз се отдръпнах настрани да мине лейди Андрея, когато той ме погледна строго, аз осъзнах думите му, аз бях тази лейди.
Изпаднах в паника, къде се намирах, явно още сънувах, защото беше невъзможно това да ми се случва, аз лейди, годеница на принца, братовчедка на крал, абсурдно, факт. Изправих гордо глава и с леки и меки стъпки тръгнах напред, портите се отвориха пред мен и тогава видях истинския град и онемях не само от размерите, но и от красотата му. Всички хора весело минаваха край мене и ме поздравяваха, а аз кимвах леко. Тогава тръгнахме нагоре към двореца, стигнахме изключително бързо и бях посрешната от самия крал Едуард 4 и кралица Самантина 2, които бяха много мили с мен, заведоха ме в една огромна зала, където щяхме да изчакаме завръщането на Адам от лов. Заедно с кралицата си говорехме за какво ли не! Тя ми разказваше за това колко много съм липсвала на сина им и колко се е притеснявал когато е разбрал, че съм болна. Тогава аз попитах от какво съм боледувала, а тя отвърна:
- Мила, та ти премина от жестокия свят във нашия. Цяла седмица нашите лечители се опитваха да те отърсят от лошите спомени и най-накрая, когато отвори очи и те попитаха коя си, ти не отвърна Андрея Смит, а лейди Андрея, тогава ние разбрахме, че ти си готова да заемеш отреденото си място.
Седях и я гледах, не можех да повярвам. Цял живот си мечтаех за това, как ще съм принцеса с красив принц и щастлив живот и всичко се беше сбъднало за една нощ, защото толкова време се молех и го исках, бях щастлива наистина щастлива, усмивката не можеше да слезе от лицето ми, тогава се видях в огледалото, аз вече не бях 11 годишно момиченце с луничките и русите сладки плитки, а младо момиче на около 18 години с изящни къдрици и висока снага, големите ми очи се огледаха отново, роклята беше синя с сребристи нишки и косата ми беше леко прибрана. Тъкмо когато се обръщах, за да изразя радоста си пред кралицата го видях, най-красивия от красивите принцове, моят принц Адам 3 и той ме гледаше със сияйни очи, влезе в огромната стая и се поклони:
- Как пътувахте, любима?
С лек реверанс отвърнах:
- Много добре, а вие уловихте ли нещо?
- Надявах се на вашето сърце..
Приближихме се един към друг и оттогава до ден днешен не се разделихме и за миг. на следващия ден се згодихме и след месец аз станах принцеса на Фантазия, страната на чудесата.
* * *
Кралица Андрея и крал Адам управляваха справедливо и щастливо до края на дните си и техните деца също и техните и техните, а народът беше щастлив, от факта, че са имали за кралица едно младо момиче, което и показало на целия свят, че мечтите не са празни илюзии, а неща, които се случват, стига силно да вярваш и да се молиш, разбира се и когато се постараеш наистина ще изживееш свойте мечти.