Аня и приказките

Имало едно време едно семейство, което не било богато, но не било и бедно. Един ден майката решила да изпрати малката си дъщеря на гости при баба й за да им олекне малко животът. Затова я пратила да занесе храна на старицата.
- Маминка, Аня, занеси тези неща на баба си Милка и остани тази вечер да спиш при нея, да не е самичка, че нощем много се плаши.
- Добре, мамо - майката целунала дъщеря си и я изпратила до вратата.
Момиченцето весело тръгнало по пътя и се запътило да за радва баба си, а майка й заплакала, за дето трябва да се раздели с дъщеря си.
Вървяло момичето и пеело, докато не стигнало до една голяма тухлена къща, около която тичали 3 прасенца и един вълк ги гонел. Момичето решило да помогне на прасенцата и затова викнало с цяло гърло :
- Ей, Вълчо, какво правиш?
- Гоня си вечерята - изръмжал вълкът.
- Оле, оле - рекли прасенцата
- Но ти не можеш да ги изядеш - момичето се опитало да даде време на прасенцата да избягат - Ти не си от тези вълци, ти си добър.
Вълкът се спрял и замислил и тогава погледнал лукаво към момичето :
- Напротив, не съм ги гонил цял ден, за да ги пусна накрая.
Момичето разбрало, че вълкът обича да гони жертвите си и затова предложила :
- Добре, дай да те изпитам дали можеш да ги изядеш, ако успееш, ще ти разреша да ги изядеш. - и се усмихнала доволно
- Добре - рече вълкът, който не знаел, какво е намислила Аня - какво трябва да направя?
- Така, прасенцата ще влязат в къщата, а ти ще трябва да духаш с всичка сила и ако успееш, да срутиш къщичката, те са твои.
- Оле, оле, той така срути предните ни две къщурки. - Завайкали се прасенцата.
- Добре - още по-настървено рекъл вълкът, сигурен в себе си, речено - сторено.
Прасенцата влезли вътре, вълкът започнал да духа, а Аня продължила пътя си, тя била сигурна, че вълкът няма да успее, така и станало, той духал, духал и разбрал как е бил измамен и няма да изяде тези прасенца, затова продължил да търси други прасенца и така се родила приказката за трите прасенца и злия вълк, който не ги изял благодарение на Аня, но никой не я познавал, затова и през вековете приказката е стигнала до нас във вариант без помощта на Аня.
Времето било хубаво и Аня продължила пътя си към къщата на баба си. По пътя срещнала един дядо, който се вайкал :
- Оо, Боже, как ще се справя, Боже ? - питал се дядото.
- С кое да се справиш, дядо ? - попитала Аня.
- Имаме най-хубавата ряпа в цяло село, но не можем да я извадим, внучката ми се разболя, а ние с бабата не можем.
- Аз ще дойда да ви помогна - рекла Аня и двамата се запътили към дома на дядото.
И дядото се захванал първи да дърпа ряпата, след него се наредила бабата, после Аня и дърпали тримата, дърпали, тогава дошло на помощ и кученцето и котето, а зад тях се наредила и мишката и дърпали, дърпали и накрая извадили ряпата, дядото бил благодарен на Аня за помощта и й дал малко от ряпата, тъй като тя била много голяма и щяла да стигне за всички. Аня отново продължила пътя и се затъжила за къщата на баба си, тогава чула някой да плаче в храстите и погледнала, видяла едно малко бяло козле :
- Какво се е случило, малко козленце?
- Един лош вълк иска да изяде мен и братята ми и влезе в къщи и изяде братята ми, аз успях да избягам, но не мога да намеря мама.
- Не плачи, сега ще я намерим - и тръгнали те да търсят майката на козлетата, намерили я на един пазар да купува зеле за вечеря и когато й разказали какво се е случило, тя веднага тръгнала с козлето и Аня, намерили лошия вълк, който изял козлетата и преди това искал да изяде и прасенцата, разпорили му корема и извадили козлетата, приказката натам я знаете добре, така Аня помогнала и на Седемте козлета, да излязат от търбуха на лошия вълк.
Но вече много се стъмнило и затова Аня се забързала към бабината къща. Щом стигнала, баба й я посрещнала, Аня й разказала какво се е случило и баба й разбрала колко е добра и решила да я възнагради.
На другия ден отишли на реката и бабата казала:
- Баби, като дойде червената река не ме буди, като дойде зелената, не ме буди, като дойде жълтата ме събуди.
- Добре, бабо - рекла Аня и бабата легнала да спи, а когато дошла златната река и момичето събудило бабата, тя я потопила вътре и викала:
- Дръж, бабе, каквото хванеш.
И Аня излязла цялата позлатена и с ковчеже пълно със злато, това е историята на златното момиче, което било наградено за добротата си, тя се върнала в къщи и всички заживели щастливо до края на дните си със златото, донесено от Аня.