Кики

Аз си имах папагалче. То беше със синьозелена опашка, жълти крилца и тяло с много прекрасни цветове. Човчицата му беше черна. То пееше прекрасно. Някои от вас могат да се учудят, но аз го научих да танцува. Папагалчето се казваше Кики. То можеше да казва своето име, но не умееше да говори много добре.
Един ден, когато се събудих, видях, че Кики го няма. Аз се облякох веднага и излязох навън, но за съжаление не го намерих. Седнах на една пейка и се чудех къде може да е Кики, но накрая се отказах, защото аз бях проверил всички места, на които Кики можеше да бъде. Мъчно ми беше за папагалчето. През това време моят папагал отишъл на небето и се срещнал с ангелите. Този подъл шареноперко си играел на криеница с тях, но изведнъж се спънал и го видях, че пада точно върху мен. Аз го гушнах и го прибрах вкъщи. Той ми разказа какво се е случило. Отначало аз се ядосах, но после се зарадвах, че все пак се е върнал.
На другия ден купихме кафез и сложихме Кики вътре.