Ципът – хитроумно и подценявано изобретение

Замисляли ли сте се някога какво бихме правили ако нямахме чадъри, качулки или шапки и нямаше с какво да се предпазим от снега, дъжда или силния вятър, а дори и парещите лъчи на слънцето през лятото. А замисляли ли сте се някога, че за да ги има тези неща, са били измислени от някого. Не са паднали от небето. Ами обувките – представяте ли си какво бихме правили без обувки, как щяхме да ходим навън. Щеше да е доста неприятно преживяване, особено в големите градове. Доста често обаче дори не се замисляме за това – учим и се интересуваме кой е изобретил компютъра, таблета, ракетите, но никога за тези малки неща, които използваме всеки ден, а те всъщност са най-важните и има нужда да им се обърне внимание. Много полезни изобретения, които с вас днес използваме ежедневно всъщност са били измислени съвсем случайно. И ако сега изведнъж те просто изчезнат, ще ни бъде много трудно без тях, независимо, че ги приемаме за даденост. Например представяте ли си какво би било ако чантите и раниците изчезнат или никога не са били създавани? Ами панталоните? А ципът – това малко нещо, което никой не забелязва, а всъщност ни помага толкова много.

Какво ще кажете, за да не се обиди и наистина да изчезне, да научим нещо за циповете и по този начин да благодарим на създателя му? Пък и така ще можете да впечатлите родителите и учителите ви. Всъщност историята е доста интересна. Нека прочетем...

Ципът е напълно случайно изобретение, но и доста необходимо и използвано днес. Създателят му си няма и на идея колко време ни спестява. Всъщност както повечето неща, така и ципът има няколко създатели. Един човек е измислил самата идея, друг му е помогнал да я осъществи, а трети я и усъвършенствал. Историята на ципа започва преди повече от век и половина , когато е била изобретена и шевната машина. Тя е изобретена някъде около 1851 година от Елиас Хоу Тейлър. Разбира се тя и досега се смята за доста впечатляващо изобретение. Но Тейлър решил, че за дрехите, които ще биват ушивани с новото му изобретение, трябва и модерна закопчалка. Тя разбира се няма нищо общо с това, на което казваме цип днес, но все пак определено е неговото начало. Тогава ципът представлявал две вериги с куки и дупки, които хората вкопчвали едни в други, чрез придвижването на метален „език“ по веригите, който много приличал на кламер. Никой не харесал обаче новото изобретение – на всички им се струвало трудно и дори тежко и затова бързо било забравено.

Изненадващо и доста случайно това изоставено изобретение било забелязано след 44 години от американския изобретател Уиткомб Джъдсън. Той се опитва да го подобри и успява донякъде, но ципът все още е критикуван и смятан за неудобен от хората. След множество рекламации и практически банкрутирал, Джъдсън приема за бизнес партньори Гари Ерл и Луис Уокър. Уокър от своя страна привлича за главен инженер канадеца Гидеон Съндбек. След няколко години усъвършенстване през 1913 година Съндбек разработва нов модел на цип и утвърждава технология на производствения процес. Внедряването на тази технология се оказва сравнително тежък и дълъг процес. Много трудности се появяват от недоверието на производителите, които помнели още първия опит за налагане на ципа. С времето обаче, новият подход се оказва правилен и надежден. Подобреният и лесен за използване цип започва да се използва не само за дрехи, но и за портфейли и постепенно става все по-популярен. Отначало използван само от малките деца и военните пилоти, той след това бива харесван и от обикновените хора, които виждат колко е здрав и им спестява доста време, за разлика от копчетата.

Но най-голямата заслуга за създаването на ципа, такъв какъвто го познаваме днес, има модният дизайнер Жан Клод. Той пръв решава и то просто за забавление да се опита да подобри още това изобретение. Никога не е смятал, че може, но всъщност успява и го прави такъв, какъвто го познаваме днес. Така почти повече от век по-късно ципът е неизменна част от нашия живот! Благодарим на всички, които случайно или нарочно са се включили в създаването му. ;-)

Вижте още:
Пет изобретения отпреди век, които са останали непроменени и до днес
Асансьорите – едно подценявано технологично чудо