Хубаво е на училище!

„Училище-мъчилище!“ Тези думи съм ги чувала и от мама, и от тате, и от брат ми. Е, той скоро ще приключи с „мъчилището“, защото тази година е абитуриент. Но поне засега, на мен в училище ми е ОК.Е, няма да премълча досадното ранно ставане, повтарянето през минута на мама, че трябва да побързам, ако не искам да се изложа и да закъснея, те-е-ежката раница, безвкусната храна в стола и твърдите облегалки на столовете. Но определено там си има и много забавни и интересни моменти.

Аз живея в малък град и училището в което уча, е много близо до дома ни. Сградата е стара – чак баба е учила в нея, но е ремонтирана и вътре е приятно. Благодарение и на нашата класна стаята ни е чиста, просторна и мно-о-о-го цветна. Така още рано сутрин, преборвайки разсънването, влизам в едно шумно и цветно, украсено с наши снимки пространство, където заедно с моите съученици се смеем, учим, караме се, споделяме си тайни и мечти. Разказвайки си различни неща, споделяйки снимки и новини, ние се опознаваме, замисляме се как бихме или не бихме постъпили в дадена ситуация. Така не само опознаваме другите деца по-добре, но и „учим уроците на живота“, както казва мама. Чрез работата в час и игрите в междучасието откриваме деца с близки до нашите интереси и ставаме приятели.

Обожавам когато госпожата ни раздели в групи и ни зададе задача. Тогава е много забавно – викаме, коментираме, спорим, но пък се получават хубави неща. Междучасията!!! Игрите!!! Толкова е готино! Тогава не е тихо, не е скучно, защото си заобиколен от толкова много деца. Говорим, смеем се, разхождаме се по коридорите. И никой не ни се кара, че е шумно. Все пак сме в почивка и почти всичко ни е позволено – стига „да не срутим училището!“ – все това ни повтаря госпожата. Усещането, че можеш да се скриеш в някой ъгъл и да споделиш последните си тайни и клюки с най-добрия си приятел, без мама или тате да те чуе, е страхотно. А междучасие навън е това е почти върхът! Колкото и тихи и съсредоточени да сме в час, или поне да се опитваме да сме, защото знаем, че уроците са важни, бие ли звънецът, всички изхвърчаме на двора. А там – игри, гоненица, викове... Страхотно е, въпреки че училището не ни дава толкова свобода и пространство, колкото ни е необходимо, но...Това е и времето, в което да хапнем вкусен чипс, да пийнем сок, а защо не и да се оплачем от тежката раница и натоварената програма, например.

А когато звънецът отново ни прибере по стаите и часът започне, всички отново утихваме или просто се спотайваме и се молим госпожата да не ни вдигне на дъската. Но и тези моменти са си готини. А и, в крайна сметка, ние сме в училище, за да учим. Някои от уроците са лесни и интересни, други – не. Понякога слушам с интерес и с лекота се справям със задачите. Но има и такива дни, в които сякаш всичко в училище е против мен – математиката е трудна, текстът е скучен, лепилото ми е свършило, острилката ми е затъпена, слушаме класическа музика... Оф!!! Но така е било и така ще бъде, неизбежно е. В училище се учат различни неща, които да ни подготвят за живота (надявам се!). Но в повечето дни е интересно и забавно. Особено когато можем да разсъждаваме и обсъждаме урока заедно с госпожата. Аз обичам да научавам различни неща и често питам мама или тате, но отговори обикновено получавам най-често от госпожата.

Ами екскурзиите!!! Леле-е-е, тогава е направо рай! Не че със семейството ми не ходим насам-натам, но с децата от училище си е друго. Тогава си сам, почти без контрол – кое дете обича да спазва правила все пак?! Като се изключат укорителните погледи и думи на госпожата, пътуването е страхотно.Пеем, смеем се, шушукаме си и обсъждаме децата от другите класове, махаме на колите зад нас и молим шофьора да изпревари автобуса пред нас. А после снимките и клипчетата от новите места, които остават за спомен, сувенирите за подарък и харченето на парички без надзор от родител. Страхотно е! Как ще изпита всичко това човек, ако не е в училище?! И със сигурност има още много неща, заради които е хубаво да си ученик – и заради всички извънкласни занимания и срещите с други деца, заради изложбата на домашни любимци, която организират в училище, и заради волейбола и каките, които играят като зверове....

Хубаво е на училище като се замисли човек. Там не ти е скучно, никога не си сам, всеки ден има нови и нови теми за разговор, оставяме едни и откриваме нови приятелства. Добре че имам още време да бъда дете и ученик, а не голям човек с отговорности и куп задължения!

Участва в конкурса „Обичам да ходя на училище, защото...“