Докога ще е така? За малките проблеми в училище, които всъщност се оказват доста големи!

Всеки, който има някакъв досег с образованието като преподавател, директор, учител, ученик или родител на ученик знае, че една система никога не може да бъде идеална. Знае и обаче, че у нас има куп проблеми, които чакат да бъдат решени с години. И след всеки нов закон или след всеки нов опит на Министерството на образованието да внесе малко ред и да направи училищната среда приятна за всички се появяват все нови проблеми за решаване. И колкото и добри преподаватели да има у нас, такива, които обичат професията и децата си искрено, те не могат да се справят сами с всички проблеми, особено, когато трябва да спазват някакви правила и закони, колкото и невероятно неподходящи да са те. Останалите от нас пък често обичаме просто да мълчим или да споделяме мнението си пред семейството и приятелите. Ей така, тихо, за да не ни чуе някой друг. Често мислим за огромните проблеми и дупки в българското образование като липсата на достатъчно средства, липсата на млади учители и въобще на млади хора, които биха искали да работят това, закриването на училища в малки населени райони, което принуждава децата всеки ден да пътуват десетки километри, за да стигнат до класната стая. И още куп подобни! Но „малките“ проблеми също ги има, а често, когато те се решат, и всичко друго ще намери своя път към по-добро. И докато често, защото нямаме време или просто вяра, че ако кажем нещо нашето мнение ще бъде изобщо чуто, има и такива родители, които се осмеляват да изкажат своето мнение.

Такова едно мнение на една обикновена майка споделяме сега с вас! То е взето от Фейсбук групата „За качествена и иновативна образователна система“ и макар че не всеки би го подкрепил изцяло, няма как да не се съгласите, че има доста правота. Разбира се, бихме се радвали всички, които посещават нашия сайт също да споделят своето мнение по въпросите в коментарите, защото понякога, колкото повече говорим, толкова повече ще бъдем чути от тези, които зависи да решат проблемите на българското образование.

Споделяме мнението директно, без никаква редакция!

„Образователният процес е ИЗДЕВАТЕЛСТВО и не знам защо всички си мълчим. Това е ИЗВРАЩЕНИЕ към нас, към децата, към обществото, към всички. Започване на часовете в 7.30. Кога се събуждаме, кога се мием, кога се обличаме и кога закусваме, за да започнат децата да учат в 7.30? Дори да са в училището през улицата, КОГА? Дори да почват в 8.30, КОГА? Ами хората избрали частни училища в отдалечен район, КОГА? И как точно децата са ефективни в 7.30? Да запомнят, да са концентрирани, да участват, гладни, недоспали, бързащи и поели сутрешната доза крясъци „побързай, хайде, закъсняваме, хайде, обуй се, измий очите, зъбите, ама хайде по-бързо, още ли не си се обул, а якето“.

Учебници, които си ги разбират само тези, които са ги писали. Условия пълни с непознати думи. Задачата по математика е израз, „изразът“ по български е „словосъчетание“, „попълването“ е „прилагане“, „обемът“ е „разположение в пространството“. Каква е целта, освен тормоз? Защо и на кой е нужно децата да се мъчат, да се чувстват притиснати, незнаещи, виновни, че не разбират? Вчера се блъснахме в думата „овощен“. Вие кога научихте думата „овощен“? А пространство? А вещество? А маса?

Раници, които тежат, колкото децата. 60 учебника, помагала и тетрадки. 60. Освен основната програма с учебници има разширена подготовка. Има и допълнителна подготовка. А има и избираема подготовка, без право на избор, но с богатство на допълнителна тежест, форма и тормоз. Според всички педиатрични и ортопедични организации чантата трябва да тежи между 10 и 20% от теглото на ученика. До. 12 клас. Къде сме? И какви са тези разширени и допълнителни подготовки в начален курс? Какво ги обучават разширено и допълнително и защо? И каква е свободата на свободната подготовка? Допълнителни помагала и учебници, допълнителното им плащане и допълнителни кинти за учителите, но за чия сметка? В заключение, педагогиката е наука. Педагогиката е система от изследвания, научни разработки, трудове, знания, за обучение на децата. За тяхната подготовка. За откриване и развиване на талантите им. За подготовката им за един добър, качествен и щастлив живот. „Педи“ значи дете на гръцки. Нищо подобно. Имаме Министерство на образованието и науката, имаме система, имаме пълни идиоти, които дори не знаят какво правят. И ние, всички несъгласни, но потънали в мълчание. Реформи, откакто се помня. Всеки следващ випуск е по „новата система“. Същото, както сега. Меглена Кунева за почти два милиарда лева европари сътвори истински реформи – да има за всички по много на гърба на децата ни. Ами, честито. PRODALJAVAME NAPRET.