Езерото Титикака

Езерото Титикака се намира в Андите – най-голямата планинска верига в Южна Америка. Езерото се намира на територията на държавите Перу и Боливия на височина 3812 метра над морското равнище. Това прави Титикака най-високоразположеното плавателно езеро на Земята. То е и най-голямото в Южна Америка. Неговата площ е 8300 кв м., а най-дълбокото му място е 285 м.

Животинският свят на Титикака е предимно от риба и то най-вече пъстърва, която е внесена и е изместила местните сомове. Но и пъстървата вече намалява, защото става жертва на прекален улов. В езерото понякога могат да се видят и патици, гъски, фламинго, а от време навреме и чайки. Но основните обитатели на езерото са големи жаби, които обаче не излизат на сушата, защото могат да дишат единствено като извличат кислорода от водата чрез кожата си.

За местните жители езерото Титикака е свещено, защото това е мястото, където е възникнала цивилизацията на инките. Това са индиански племена, населявали тази област.
Според легендата от езерото е роден Виракоча, бял мъж с брада, представител на Слънцето и Земята. Той е научил местните хора на строителство, земеделие и строеж на тръстикови лодки, които днес жителите там плетат и използват за плаване в езерото и при риболов.

От европейците Титикака е открито през 1535 г. от Диего де Алмагро, който е обикалял тази област, за да търси злато. Но е открил и „море с невероятен син цвят на фона на заснежени планини, блестящи под чистото небе.“

Прочетете още:
Черно море
Най, най в света