Да, трябва да подслушвате децата си, докато се занимават с електронни игри

Онлайн животът на нашите деца може да изглежда като мистерия. Особено ако се интересуват от игри, може да седят със слушалки и зад затворени врати часове наред, оставяйки ви да се чудите с кого си взаимодействат и какви са тези разговори. Ако случаят е такъв, един популярен геймър има съвет към родителите: трябва да подслушвате, доколкото е възможно.

Дейвид Маркез от New York Times наскоро разговаря с Тайлър Блевинс – по-известен като „Нинджа“, популярен стриймър на видеоигри сред тийнейджъри. Блевинс казва, че често среща деца, които говорят расистки неща или които са агресивни и заплашващи жените, докато играят заедно с него. Би било страхотно, казва Блевинс, ако можете по някакъв начин да проследите родителите на тези деца, за да ги уведомите какъв обиден или неподходящ език използват онлайн техните тийнейджъри, но това не е възможно, което означава, че родителите трябва да бъдат бдителни за това, което собственото им дете казва. Както казва Блевинс:

„Всичко се свежда до родителството. Искате ли да знаете какво всъщност е вашето дете? Слушайте го, когато играе видео игри, когато си мисли, че не го чувате. Ето още нещо: как едно бяло дете знае, че има бели привилегии, ако родителите му никога не го учат или не говорят за расизъм? Ако играят и първото им взаимодействие с расизма е един от приятелите им да каже обидна на етническа принадлежност дума и то няма представа какво е това – какво ще стане, ако беше в моя стрийм? Моя работа ли е да водя този разговор с това дете? Не, защото първото нещо, което се върти в главата ми е, че това дете прави това нарочно, за да ме троли.“

Това е присъщият проблем с аргументите „просто оставете децата да бъдат деца“ и „говоренето за расизъм и сексизъм само допълнително ни разделя“. Ако ние, като родители, не говорим за тези проблеми с децата си, обществото (особено техните връстници) ще чака да го направи вместо нас. Те могат да научат – и да използват – думи, които никога преди не са чували, по обидни начини, без дори да осъзнават степента, до която са обидни, и може да не се сетят да попитат какво означава дадена дума или фраза, преди да започнат да я възприемат в собствения си език, наранявайки или обиждайки другите по пътя. Да не говорим, че може да казват неща, които могат да бъдат подсъдни.

Обикновено не сме от тези, които се застъпват за нахлуване в личния живот на детето, но предложението на Блевинс да държите под внимание детето си, докато играе онлайн с други хора е добра идея. Не ви съветваме да седнете до него или да прилепите ухо към вратата на спалнята за един час, но краткото слушане от време на време, докато минавате по коридора или взимате нещо от стаята, може да ви даде известна представа за това как децата комуникират с приятели онлайн и дали има някои разговори, които трябва да проведете.

Най-малкото е добра идея да говорите с децата от време на време, за да попитате за приятелите с които играят, с които са се срещнали онлайн и как е била играта с тези приятели. Докато сте ангажирани и заинтересувани, шансовете ви да ви разкажат за тези взаимодействия са по-добри, което може да ви помогне да проправите пътя за продуктивни разговори.