" Баба Марта"

Баба Марта с радост шета да краси земята. Мартенички за децата седна да направи. С вретеното усуква прежда - чиста вълна. Кошницата и пропуква - толкова е пълна.
- Бива си те,Марто! Браво! - тихо си рече, и продължи.
Спря в селото за почивка. Чу една жена да мърмори:
- Тю, че лошо слънце .Буди ме. Ех къде е зимата.
Ядосала се Марта. Та изведнъж над главата на мързелавката се образувал дъждовен облак. Жената зела зела да се моли да я пусне Марта. Тя се разведри и продължи.