Зайо и помощниците

В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.
Зайчето тръгна през горската пътека, за да потърси приятели - помощници. Цялата земя била покрита със съвършено бяла пелена от нападалите най – прекрасни малки звезди и кръстчета и то трудно заподскача през големите снежни преспи. Малките му лапички оставяха следи по натрупания сняг.
Много скоро на едно дърво пред него заподскача пухкава катеричка. Тя весело помаха с опашка към зайчето, а когато то и обясни защо в този студен зимен ден е излязло от своята дупка, катеричката тръгна с него, за да му помогне. Със своите пъргави лапички, тя можела да се катери много нависоко и щяла да успее да свали ябълката от високия клон.

Зайчето я заведе до дървото, но за тяхна голяма изненада ябълката вече я нямаше. В снежните преспи те съзряха мечешки следи, а гаргата от съседното дърво им изграчи, че малко преди да дойдат Меца, сърдита и гладна,  разтърсила дървото толкова силно, че ябълката паднала на земята. Доволната мецана я взела и се скрила отново в своята хралупа, за да продължи зимния си сън.
Натъжи се зайчето. Заплака от глад за червената ябълка.
Катеричката го успокои, че е събрала много зимнина и му донесе вкусен подарък - по – голяма и по – червена ябълка.
Успокои се малкият гладник. Покани приятелката си в топлата заешка дупка, където двамата се почерпиха с ябълката. След закуската зайчето благодари на катеричката за голямата й добрина и обеща, че щом узреят вкусните плодове, няма да мързелува, а ще трупа запаси в своята хралупа, за да не гладува вече през студените зимни дни.
 
Блажен е този, комуто му е провървяло с верен приятел.