Величието на прелестната Пирин планина

Макар заемащ второто място по височина сред планините в България, Пирин винаги се е носил с асоциации за величие, разкош и вековна прелест. Пирин планина се простира между живописните долини на реките Струма и Места, а уникалната седловина Предела го разделя от най-високата планина в страната – Рила. Чистият въздух, спокойствието и хармонията, лъхащи от всяко кътче, от първенеца сред върховете – Вихрен – от прелестния резерват Баюви дупки, известен като биоарената на десетки изчезващи и защитени видове – както и от сякаш съвършено изрисуваната прелест на близо 160 минерални извора – са само малка част от неземното очарование на Пирин планина. Най-старото познато име на планината е Орбелус – белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума „перинтос“, което означава скала, и от хетската „перунаш“

Пирин е една от най-трудно проходимите български планини, а като цяло самата планина е и доста рядко населена. Въпреки това тук се намират някои селища, които са с изключително значение за туризма. Такива са известният зимен ски курорт Банско, известният с минералните си води град Сандански, архитектурното съкровище Мелник и много други. Планината се гордее с Национален парк „Пирин“, който е под егидата на ЮНЕСКО. Тук се намира известната Байкушева мура, която със своята възраст от 1300 години гордо се нарежда в списъка на най-старите дървета в света. Не пропускайте да посетите Самодивските езера, Кременските езера, Горното Полежанско езеро (най-високото в България), както и водопада Юленски скок.

Макар и разположена в една от най-топлите части на България, Пирин планина е известна с променливото си и бързо влошаващо се време. Внезапни силни бури с обилни снеговалежи са обичайно явление през зимните месеци, макар че снеговалежи не са изключени дори и през лятото. На някои по-сенчести и усойни места снежната покривка може да се задържи през цялата година. Като цяло времето зависи основно от надморската височина. Докато ниските части на южните склонове са топли и слънчеви с мек средиземноморски климат, то за високите северни части са характерни дългата и мразовита зима и кратко доста хладно лято.

Природата на Пирин е удивителна, а според мнозина тя е най-красивата планина в България. Нейният релеф е изваян основно под влияние на ледниците през последния ледников период, а след тяхното оттегляне са се появили спиращи дъха долини с най-различна форма и дълбочина, циркуси, морени и кристално чисти ледникови езера с огледална повърхност. Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити – растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой – пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса – горски, субалпийски и алпийски. До около 1800-2200 метра планината е покрита с гъсти и свежи иглолистни гори. Над тази граница се простират свежи и зелени алпийски ливади, а на места основно в северния дял на Пирин се среща едно от най-красивите и редки цветя в България – еделвайсът. Планината е място с изключително богат животински свят. Тук се срещат кафяви мечки, лисици, вълци, диви котки, чакали, сърни и елени, диви кози, диви свине, язовци, огромно разнообразие от едри хищни птици (орел, белоглав лешояд, сокол, ястреб, бухал) и много други.

За защита на това богатство през 1962 г. е създаден национален парк „Вихрен“, който през 1975 е преименуван на „Пирин“. Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения в българска защитена територия. Резерватите „Баюви дупки-Джинджирица“ (1934 г. – един от най-старите в България) и „Юлен“ (1994 г.) заемат 15 % от парка. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Снимки: By Jade de aguilera – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link, използвана е информация и от: touristmaker.bg

Вижте още:
Стара планина – най-голямата в България
Витоша – любимата планина на столицата
Хималаите – най-голямата планинска верига в света