В Космоса

Един ден сънувах, че с три приятелки и там някои си други по-големи от нас хора, бяхме отпътували за Космоса. Бяхме аз, Тина, Пепи и Ани. Там беше прекрасно. Гледахме всички метеорити с възхищение. По едно време големите ни казаха да слизаме. Ах, ама как щяхме да слезем не знаехме. Учудихме се къде ще стъпим като излезем от тази ракета или там каквото беше. Нали сме си свикнали да си стъпваме на земята, а там нямаше земя, но ние, разбира се, не паднахме, а се задържахме в безвъздушното пространство. Лелите и чичовците, които ни водеха, ни заведоха до някаква планета. Така или иначе, ние с момичетата нямаше да познаем коя е планетата, въпреки че сме ги учили (е, само за Слънчевата система, де, но и това ни стигаше, защото не бяхме излезли от нея). Много ясно! Там, като стъпихме и огледахме околността, не ни приличаше на никоя от изучените от нас планети, но все пак беше една от тях. Тази планета беше Венера. Там повърхността не беше изравнена като на някоя снимка, а имаше скали, камъни и други подобни издатини, но също да кажа и, че там беше много по-топло, отколкото на Земята. Изглеждаше, че няма никакви условия за живот там.
Започнахме да се разхождаме. Зад няколко големи камъка се срещнахме с чудновати същества. На брой бяха три. Първото беше синьо. Ние предположихме, че е мъжко. Второто беше с големината на първото, но не и с неговия цвят. То беше червено. Но третото, за разлика от първото и второто същество, беше розово. Ние си помислихме, че тримата са семейство, и че червеното същество е майката, синьото – бащата, а розовото – дъщеря. Нарекохме ги семейство “Чудноваковци”. Изведнъж, чухме някакви интересни звуци. Първоначално се изплашихме, но после забелязахме, че семейство “Чудноваковци” разговарят на техния си език. Тези извънземни говореха нещо такова: майката каза:
– Кю-ру-ру-кю-ма-лю! Ко-ня-пу-ка-ма-ку-па!
– Пи-кю-на па ку па на па-ку! – казва пък мъжа й.
– Гу-гу-мо-ма-мио? – изрече малката с интонацията на въпросително изречение.
Тези звуци бяха като караница. Направо да полудееш.
Е, когато се събудих вкъщи, на леглото, завита с юрганче, осъзнах, че това не е било сън, а истина. Но, когато съм се върнала от Космоса, ми се е спало и съм заспала и съм сънувала това, което съм преживяла в Космоса.