Тео мрази войната

Продължава от Тео отива на парад

Здраво прегърнати Тео и Тео се оказаха в центъра на големия парад. Отвсякъде гърмеше музика. Количката на Теовците я бяха паркирали най-отпред, така че те можеха да виждат много добре случващото се на голямата улица. Минаваха разни дядовци с много лъскави кръгчета по саката. Един чичко с гола глава се ръкуваше с всички наоколо, дори щипна Теодор по бузката. Аха, тигърчето да скочи да го издраска с нокти и той отмина надолу по улицата. Откъде на къде ще щипе приятеля му!?
Тигърчето не обичаше никой да пипа Теодор. Особено пък някакви си непознати.
След това започнаха да минават някакви огромни машини, на едни от тях им викаха танкове, на други Тео така и не разбра как точно. После прелетяха самолети и хеликоптери. Общо взето беше много шумно и скучно. Бебето заспа уморено в количката, но тигърчето не можеше да си намери място. Недоумяваше за какво е цялата шумотевица на тоя парад и за какво служат тези огромни железни чудовища?! Взе да се вслушва в разговорите около него и научи много неща, но взе още повече да се чуди за какво се правят парадите. Хората си говореха за всичко друго, само не и за военния парад.
Единствено децата проявяваха жив интерес. И затова Тео наостряше уши всеки път, когато някое дете наоколо задаваше въпрос.
Така Тео разбра, че на парада показват военната мощ на армията, която според Тео беше, че войниците могат да маршируват в права линия. Че той това го умееше много по-добре. Отлично балансираше и маршируваше по права линия дори по перваза на прозореца. Значи явно имаше голяма военна мощ. Само дето не го знаеше.
Най-чудното беше, че тези лъскави като майски бръмбари машини бяха направени за война – което както се разбра, беше нещо много страшно. Те бяха специално направени да разрушават и да убиват, а Тео винаги си е мислел, че малките танкчета и камиончета се произвеждат единствено за игра и да радват децата. А големите танкове са за игра на по-големите. Но тяхната игра беше лоша игра. А Тео сто пъти беше чувал от мама Лили, че като пораснат хората поумняват. Щом от добри стават лоши. Едва ли беше така. Тео много се обърка и го достраша. Война – тази дума звучеше грозно и явно значеше нещо много грозно.
За какво им е да правят танкове да се отбраняват, чудеше се Тео – ако никой не прави танкове, няма да има от какво да се отбраняват и няма да има война. Изглеждаше много просто и лесно.
Започнаха да идват още и още лъскави машини, а Тео слушаше разкази и разкази, някои откъслечни, някои не ясни, но бързо стигна до заключението, че войната наистина е гадно нещо и е по-добре да са по-далече от тези ужасни железа.
Тео беше чувал майките в градинката да обясняват на децата си, че трябва да са добри и да не нараняват другите, а тези тук дори се хвалеха, че могат да убиват.
Тигърчето взе бързо да бута своя приятел да се събуди, искаше да избягат колкото се може по-надалеч.
В техния плюшен прекрасен и шарен свят. У дома. Където няма страшни железни машини, самолети с оглушителен рев и война.
Където всички са добри и се обичат.