Растения и животни

Начало | Растения и животни | Щъркелите – символът на пролетта

Щъркелите – символът на пролетта

Аз детето | 2020-03-05

Щъркелите – символът на пролетта

Да видим щъркел е радостно и вълнуващо събитие за всеки – за дете и за възрастен, защото знаем, че пролетта със сигурност е дошла. Тогава сваляме и мартениците и ги връзваме на най-близкото цъфнало дръвче за здраве и късмет. Това е само една от причините, които правят щъркелите толкова уникални и обичани птици. В миналото щъркелът и лястовицата били за българина много повече от символ на настъпващото хубаво време. Тези птици виели гнездата си непосредствено около дома му – на покрива, под стряхата или на високото дърво в двора, и така се превръщали в негови съседи. Човекът свиквал с тях и ги наблюдавал как мътят яйцата си и как отглеждат малките си. Техните грижи и тревоги му били близки, затова им приписвал човешки черти. Всяка есен обаче птиците отлитали незнайно къде, за да се завърнат напролет отново в старите си гнезда. За древния българин, който рядко напускал пределите на своето село, скитничеството на щъркели и лястовици било нещо много необикновено и силно вълнувало въображението му.

Според легендите, някога щъркелът бил човек. Много набожен човек бил и голям поклонник, всяка година ходел на Божи гроб да се поклони. Господ обаче решил да го изпита и да провери дали е наистина толкова голяма вярата му. Явил се пред него и му заръчал да изкачи една висока планина с голям сандък, завързан на гърба му, но му забранил да отваря капака и да поглежда какво има в сандъка. Тръгнал да се изкачва човекът, а по едно време спрял да си почине и любопитството му надделяло и отворил сандъка. Отвътре наизлезли змии, гущери, жаби и се разпръснали по широкия свят. Разгневил се Господ, превърнал човека на щъркел и му казал, че ще си стане пак човек, едва когато събере обратно в сандъка всичките избягали твари. Оттогава щъркелът цяло лято ходи по реките и блатата, за да лови жаби, змии и гущери, а наесен все така заминава на хаджилък, да се поклони на Божия гроб и да измоли прошка за греха си.

Но ако оставим настрана легендите, знаем ли нещо повече за щъркелите освен, че есента отлитат на юг и пролетта се връщат? Ако не, нека сега заедно научим, заслужава си!

Щъркелите са разпространени почти навсякъде, освен в Антарктика, невероятно, нали? В България има два най-разпространени вида – бял щъркел и черен щъркел. Белият щъркел е огромна птица, поне гледано от птича гледна точка. Висок е един метър, а когато размаха крилата си цели два. Както всички от своя вид има дълги крака, шия и още по-дълъг прав и заострен клюн – това в комбинация с бялата перушина и черните крила му придават този така симпатичен и красив вид. Говорейки за крилата, те са много дълги и широки, което позволява на птицата уникалната възможност да се рее при полет. Това е невероятно красива гледка! При полет шията е изпъната напред, а дългите крака са изпънати назад като леко излизат зад перата на опашката. По земята върви бавно и със стабилно темпо при изпънат нагоре врат. В случаите, когато си почива, извива врата си като поставя главата под крилото.

Щъркелите летят само през деня без да правят изключения. Това е така, защото докато прелитат на големи разстояния, използват топли въздушни течения за помощ. Тези течения се наричат термали или термици и представляват невидими вълни от топъл въздух, които се издигат от земята, когато тя се нагрее от слънчевите лъчи. Навлизайки в тези невидими вълни, щъркелите се издигат много високо нагоре и след като достигнат най-високото възможно място се измъкват от течението и постепенно падат надолу, докато стигнат до следващия термал. Ето така успяват да прелетят толкова огромни разстояния. Удивително, нали? Още по-невероятното е, че успяват да го направят без изобщо да мислят, това им е инстинкт, а звучи така сложно. Който си мисли, че летенето е лесна работа, само размахваш криле и готово, трябва да знае, че греши. Една от най-оживените части на източната прелетна магистрала е районът на Бургас. Ако имат добри условия за реене, белите щъркели могат да изминават по 500 км на ден. Общото разстояние, което изминават по време на миграция, е от 2000 до 10 500 км и го преминават за около четири седмици. През есента младите щъркели напускат гнездата, за да тръгнат на път 1–2 седмици по-рано от родителите си. През пролетта миграцията обратно към Европа отнема повече време. Птиците изминават по-къси разстояния дневно, тъй като времето през пролетта е по-лошо. Щъркелите летят към местата за гнездене в периода от януари до април. В България пристигат в началото на март, за да отгледат своето потомство. Това правят още и в Северна Африка и Централна Азия, както и останалата част от Европа. Смятат, че само тези региони са достатъчно добри за малките им. Докато в Африка, Западна Индия и полуостров Арабия те отиват вече с порасналите си деца, за да избягат от студения климат и след това всичко се повтаря.

Белите щъркели гнездят в райони с обработваеми площи, в близост до които има заливни площи или различни по размери естествени или изкуствени водоеми. Птиците, които гнездят за първи път в живота си обикновено идват в родното си място, а по-рядко заемат гнездото, в което са излюпени. Щъркеловото гнездо се изгражда от клони като дългите и здрави служат за основа, а останалите се вплитат между тях. Вътре в него птиците поставят суха трева, по-рядко стари парцали и хартия. Новоизграденото гнездо е с размери около един метър в диаметър и няколко десетки сантиметра високо. Ежегодно то бива достроявано и надграждано и гнездото придобива значителни размери – 2 метра в диаметър, 3 – 4 метра високо и с тегло 1 – 2 тона. Двойката бели щъркели отглежда обикновено по едно люпило годишно. Нормално женската снася четири яйца, въпреки че е възможно техният брой да варира от 1 до 7. За разлика от много други птици малките щъркелчета не са агресивни към своите братя и сестри.

Осигуряването на спокойствие на птиците при извършването на изтощителните миграции и местата за почивка между прелетите е от решаващо значение за ограничаване на смъртността при продължителните прелети. Ето защо макар и познат, намиращ се в непосредствена близост до човека, белият щъркел е изключително чувствителен вид, който в продължение на столетия успява да живее съвместно с хората и отново човешката дейност се оказва решаващ фактор за съществуването на вида.

Вижте още:
Как да нарисувате щъркел в 4 лесни стъпки



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град