Шарените бонбони

В едно шарено пликче живееха едни шарени шоколадови бонбони. Те по цял ден се въртяха в очакване някое дете да ги отвори и да им се зарадва. Чакаха ли, чакаха на един висок рафт в магазина. И докато чакаха често се гонеха из пликчето и шумяха. Обичаха също така да си седят, да си клатят краката и да си говорят.

– И сега – обичаше да казва червената бонбонка с вкус на малина – сигурно ще отидем в една голяма и хубава къща.
– А, може би ще отидем да зарадваме някое болно дете – разчувстваше се зелената, която имаше аромат на киви.
– Искам да ме поставят в голяма кристална купа. – мечтаеше синята.
– Бас държа, че което и дете да ни отвори, първо ще опита мен. – предположи изведнъж жълтата.
– Защо пък теб, ти имаш вкус на кисел лимон. – каза оранжевата – а аз съм портокалова. Децата обичат портокали, а не обичат лимони.
– Много знаеш ти какво обичат децата. Децата обичат ягоди. – Викна розовата.

И така малко по малко разговорът прерасна в спор. Всеки викаше, скачаше и тропаше с крака. Така те пропуснаха да чуят едно тихичко детско гласче, което каза:
– Мамо, искам да ми купиш шарени бонбони. Моля те, моля те.
Те не чуха и как майката отвърна на детето да каже със силен глас на леличката какво иска. Не чуха и как то високо извика:
– Едно пакетче шарени бонбони, моля.
И мигновено пакетчето с шарените бонбони се озова в ръката му. То незабавно го отвори и възхитено завика:
– Мамо, мамо виж има всякакви бонбонки. Ето виж – зелена и жълта. Има и розова, ауу, и синя. Ммм, колко са вкусни. – И то веднага си напълни устата с бонбони от всякакъв цвят и вкус.
А шарените бонбонки само като усетиха топлите ръчички на детето, което ги пъхаше в устата си направо с цели шепи се разтопиха от удоволствие.