Пътешествията на Мистър Фини

Един ден, както си стоеше в удобното кресло, Мистър Фини реши да види що е по света човешки. С Финомобила рано сутринта потегли да узнае какво е извън родния дом.
Първо по пътя си тъй дълъг, труден и изморителен в пустинята далечна, малкото акулче тъй видя госпожица чаровна Розово Пиперче. Продумва той с премрежени от слънцето очи:
– Ела с мене, чаровнице, Пиперче!
– Добре, ще дойда! Ала не така ме помоли. Бъди възпитан и кажи: „Ела те с мене, красива госпожице, тъй сте вий чаровна – за мен ще бъде удоволствие!“.
– Каквото каза ТИ? А може ли да ти говоря на ТИ, че ми омръзна да говоря тъй – на ВИЕ!
– Оф, добре! Хайде да вървим, че ще мръква скоро.
Тръгнаха на път, те двамката най-забавната компанийка. И не след дълго госпожица чаровното Розово Пиперче каза:
– Хей, Фини, ето го и Охльо до оазиса самотен! Най-симпатичния в този свят охлюв Охльо и е толкова добър, че ще ти даде да му говориш на това досадно ТИ! Ама аз съм госпожица чаровното Розово Пиперче и кажи му, че доста трудно аз се съгласих – репутация, нали знаеш?!
– Знам бе, знам, хайде с нас да пътешества да вземем да го поканим?
– Ах, на БЕ ще ми говори, ала иначе добре!
– Охльо хайде с нас, да заминаваме на пътешествие в тоз час преди да се е стъмнило, че ще бъде тогаз едно тъмнило. И Охльо отговаря:
– Ох, за мен ще бъде удоволствие. Моля ви, говорете ми на ТИ, нали сме всички тук приятели...
– Да, добре, хайде бързо, че ще се стъмни! – прекъсна го мистър Фини.
Тръгнаха на път – те тримката най-забавната компанийка! И не след дълго приятел Охльо каза:
– Ето на! Най-сладкодумната мисис Хамстерката!
– Здравейте, здравейте весела компания, ама без мен на къде сте се запътили. С мен ще бъде по-забавно. Как пък срещнахме се в таз планина с тез тесни пътища?! – рече Хамстерката сладкодумка.
– Идвай, идвай! – рекоха и тримката. Тръгнаха на път – те четиримката най-забавната компанийка! И така на пътя дълъг, труден изморителен с шеги и весели другари! Колко още приятели те срещнаха? Многооо ето и останалите: Заека, Бобъра, Стария морж, Флинго умният Бухал... Ако тръгна и за тях да ви разправям ... няма да ни стигне времето, но ето едно общо пътешествие на мистър Фини – милото акулче и неговите весели другарчета !

Ето рано сутринта на другия ден Флинго се запъти на някъде и се изгуби! Всички го търсиха в гората Незнайкъде. Накрая го видяха до един храст с моркови.
– Ама, ама как? Храст с моркови, просто не възможно! А, ето и с домати и с краставици! Тази гора е просто страхотна! Ще си вземем провизии. Ама това е невъзможно, невероятно, несъществуващо...
– Добре де, разбрахме! Хамстерке, ама ти честно си сладкодумна! – каза мистър Фини на мисис Хамстерката!
Щом заека видя храста с моркови, хукна като луд! И така набраха си провизии и с весели усмивки към следващото невъзможно пътешествие да тръгнат тъй лудешки!

Участва в конкурса „Приключенията на Мистър Фини“