приказки модерни

Начало | приказки модерни | „Нощта, в която куклата оживя“ (откъс)

„Нощта, в която куклата оживя“ (откъс)

Аз детето | 2016-10-19

„Нощта, в която куклата оживя“ (откъс)

Смеете ли да прочетете този интересен и леееко страховит откъс от най-новите две книжки от хитовата поредица „Goosеbumps“! Повече за книжките можете да видите тук, а сега четете, ако смеете...

По-късно същата вечер Крис се надигна в леглото си. Беше сънувала кошмар. Преследваха ме – спомни си тя все още с разтуптяно сърце. Кой я преследваше? Или какво? Не си спомняше. Огледа се из тъмната стая, изчаквайки сърцето ѝ да възстанови нормалния си ритъм. В стаята бе горещо и задушно, макар че прозорецът бе отворен, а завесите се полюшваха от вятъра. Линди спеше дълбоко, легнала на една страна в леглото си, разположено до това на Крис. Тя тихичко похъркваше с леко раздалечени устни, а дългата ѝ коса бе разпиляна свободно около лицето ѝ.

Крис погледна будилника върху нощното шкафче между двете легла. Беше почти три часът сутринта. Въпреки че бе напълно будна, кошмарът не бе избледнял съвсем. Тя все още се чувстваше напрегната, леко уплашена, все едно някой или нещо продължаваше да я преследва. Усещаше врата си парещ и скован. Тя се обърна, изтупа възглавницата си и я подпря по-високо на таблата на леглото. Когато отново легна върху нея, нещо привлече погледа ѝ. Някой седеше в стола пред прозореца и я гледаше.

Крис си пое дълбоко въздух, но тогава осъзна, че това е Шляпи. Жълтата лунна светлина го огряваше и караше втренчените му очи да блестят. Той стоеше на стола, килнат леко надясно, едната му ръка бе отпусната върху страничната облегалка. Устата му бе застинала в широка подигравателна усмивка, а очите му сякаш се взираха право в Крис. Крис го изгледа на свой ред, изучавайки изражението на куклата на жълтеникавата лунна светлина.

После, без да се замисли, без даже да съзнава какво прави, тя тихо се смъкна от леглото си. Кракът ѝ се заплете в чаршафите и тя едва не се спъна. Като изрита чаршафа, тя бързо се насочи към прозореца в отсрещния край на стаята. Попаднал в сянката ѝ, Шляпи прикова поглед в нея. Щом Крис се приближи, усмивката му сякаш стана още по-широка. Лекият ветрец развя завесите към лицето ѝ. Крис ги отметна и премести поглед върху боядисаната глава на куклата.

Тя се протегна и поглади дървената му коса, която блестеше на лунната светлина. Главата му бе топла, по-топла от обичайното. Крис бързо дръпна ръката си. Какъв беше този звук? Сякаш Шляпи ѝ се бе присмял. Той ли беше? Не. Разбира се, че не. Крис усети, че се задъхва. „Защо откачам заради тази тъпа кукла?“ – помисли си тя. В леглото зад нея Линди издаде някакъв бълбукащ звук и се обърна по гръб. Крис впери поглед в големите очи на Шляпи, проблясващи на светлината от прозореца. Тя сякаш го чакаше да мигне или да завърти очи наляво-надясно. Изведнъж се почувства нелепо. Той е просто глупава дървена кукла – каза си. Протегна ръка и го блъсна.

Скованото тяло се килна настрани. Твърдата глава се чукна глухо в дървената облегалка на стола.

Крис го погледна със странно задоволство, сякаш му бе дала да разбере. Завесите отново се развяха към лицето ѝ и тя ги отметна. Доспа ѝ се и понечи да се върне в леглото си. Едва бе направила и крачка, когато Шляпи се пресегна и я сграбчи за китката.

Коментари
1 коментар

Десислава Йорданова, 34 г.,

Публикувано на 07.06.2017

след като дъщеря ми прочетете тази история вчера не можа да спи цяла нощ защото я беше страх от куклите и.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град