Пипи в модерния свят

След рождения ден и невероятно многото торта, Пипи си легна и заспа сладък сън.
Рано сутринта, тя бе събудена от висок и строен мъж:
– Ставай Пипс! Всички теб чакаме.
Пипи се учуди. Намираше се в бяла, чиста и подредена стая. На стената висеше календар, на който датата беше 17 август 2016 г.! Преди да се усети, мъжът я хвана за ръката и я заведе в голямо помещение. В него имаше голяма маса и много снимки, на които бяха тя, мъжът, една жена и две деца... По всичко личеше, че Пипи е част от живота на тези хора. В стаята бяха и другите членове на семейството. Те също приличаха на нея, но бяха и много различни.
Малко момченце с очила беше седнало в края на голямата маса и четеше учебник по биология за десети клас. Знаеше два чужди езика, можеше да умножава двуцифрени числа на ум и познаваше цялата история на България, въпреки, че не изглеждаше на повече от девет години. Това беше неговият свят – далеч от подигравките и подмятанията на връстниците му.
По-голямото момиче беше на шестнадесет години, имаше телефон последен модел, всяка седмица посещаваше фризьор и маникюрист, но никога не бе излизала да играе навън. Когато Пипи я видя, тя се усмихваше и плезеше на малката метална машинка, която държеше в ръка.
Мъжът и жената сервираха на децата купи с мляко и кафяви люспи. Наричаха го „корнфлейкс“. Бяха много напрегнати, защото работата на лекаря и адвоката, макар и скъпо платена е и много отговорна. Обикновено излизаха от къщи малко след седем часа и се прибираха в шест и половина вечерта, ако трафикът беше нормален. След като оставиха закуската на масата, взеха куфарчетата си, пожелаха приятен ден на децата и излязоха от къщата.
Малко след това на вратата се позвъни. Чуха се два гласа много познати на Пипи. Звучаха точно като Томи и Аника!
– Отвори на Тошко и Ана! – подкани я голямата ѝ сестра Йоана.
Тя отвори. Нямаше съмнение. Децата изглеждаха точно като добрите ѝ приятели.
Добро утро, Пипи! – поздравиха я те – Ще дойдеш ли с нас? Ще ловим покемони.
Момичето ги гледаше с изумление. Те също носеха метални устройства като голямата ѝ сестра.
– Влезте вътре! – предложи им тя без да се замисли.
– Да не сте си и помислили такова нещо! – кресна Йоана – Днес ще идва приятелят ми и не искам да сте тук. Идете в дървената къща.
– Искаш да кажеш Вила Вилекула. – поправи я Тошко.
– Няма значение как се казва. – сопна му се голямото момиче.
Пипи се въодушеви. Нейната любима къщичка бе все още тук. Не искаше да губи време, а веднага се втурна към двора. Приятелите ѝ я последваха. Сградата беше същата, но на стената беше нарисуван бял кон, също като нейния, а на вратата бе издълбана малка маймунка.
– Конче! Господин Нилсон! – възкликна тя.
– За какво говориш? – запитаха я Тошко и Ана.
Тогава тя им разказа всичко, което бяха преживели заедно: как тя се запозна с тях, как играеха, как веднъж отиде на училище с тях, как ходиха на цирк, как пътуваха и приключенстваха на остров Корекоредут, как празнуваха и как започна нейният ден в 2016 година. И като по чудо, децата си върнаха старите спомени, и се заиграха на нещотърсачи.
Когато чу смеха навън, малкото братче на Пипи – Наско, остави книгата и излезе на двора.
Той реши да се включи в играта. И му стана забавно. За първи път почувства, че му е приятно да играе с деца навън, за първи път се смееше искрено, за първи път някой го разбираше.
Увлечени в играта, те дори не забелязаха, че и децата от квартала са захвърлили телефоните си и са се включили в играта. Дори по-голямата сестра на Пипи излезе. Децата играха навън целия ден.
Вечерта уморените родители завариха в домовете си едни различни деца. От този ден нататък всички бяха променени, някак по-безгрижни.
Когато Пипи се събуди на следващата утрин, тя отново бе сред приятелите си във Вила Вилекула и беше по-щастлива от всякога.

* * *

Защо реших да променя края на точно това произведение
Винаги съм обичал приключенията на Пипи Дългото чорапче. По тази причина реших да добавя допълнение към края на тази книга. С него се опитвам да докажа, че на днешните деца и родители Пипи е по-необходима от всякога. В забързания свят на пари и технологии, в който живеем днес, сме забравили безгрижните и забавни игри, приключения и наивни детски постъпки. Идеята ми е, че всеки се нуждае от една Пипи, която да му покаже хубостта на света, на живота извън екрана и безбройните правила на възрастните.

Участва в конкурса на „Забавното четене“