Рекорден брой розови фламинги, пеликани и най-малкият бозайник на планетата са само част от невероятната фауна на Атанасовското езеро

Атанасовското езеро става по-известно и от Седемте рилски езера и най-голямото и дълбоко езеро в света Байкал взети заедно. Вие чували ли сте за него? Да, за другите две знаем, но запознати ли сте с Атанасовското езеро? То се намира в град Бургас между кварталите Изгрев и Сарафово. Езерото често е било любимо място за разходка на бургазлии и гостите на града, но през последните седмици се превръща в истинска атракция. Не че и преди не е предлагало голямо разнообразие от растителни и животински видове, някои от които са световно застрашени, но тази година бие всички рекорди. Преди това обаче нека ви кажем, че освен за дом на интересни животни част от езерото се използва и за добиване на сол по традиционен начин. Солеността на водата в езерото се повишава, заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 тона морска сол.

През 1980 година северната половина от езерото е обявена за природен резерват. Година по-късно южната част на езерото и териториите, попадащи в непосредствена близост до бреговете на цялото езеро са обявени за буферна зона към резервата. През 1999 година, съгласно изискванията на закона за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в категорията „поддържан резерват“. През 2001 година на брега на южната част на езерото е изградено и функционира „Укритие за наблюдение на птици.“ Атанасовското езеро е единственият резерват в България, който съчетава опазването на животинските видове в района с традиционния добив на сол, при който не се използва тежка механизирана техника.

Какви птици ли? На първо място фламинго. Тази година бихме казали и много фламинги! В най-северната част на Атанасовското езеро край Бургас през отминалия месец август е наблюдавано ято от 159 птици от вида розово фламинго, информираха от Българското дружество за защита на птиците. За разлика от пеликаните и други пернати обитатели на резервата, фламингото не прелита до съседни бургаски езера. Цялото си време прекарва във водата и се храни с артения, позната като солнично раче, която се среща в изобилие в силно солени водоеми като Атанасовското езеро. „Птиците са спокойни, не се впечатляват особено от единично човешко присъствие и не отлитат, само навлизат по-навътре в езерото“, разказват от фондация „Биоразнообразие“.

Макар че през последните години присъствието на розово фламинго край Бургас е често явление, за първи път има толкова голямо ято. Миналата есен официално бяха преброени 126 птици, но те бяха в южната част на крайбрежната лагуна – близо до града, което ги правеше по-лесни за наблюдение. Първото младо фламинго пристига на Атанасовското езеро преди 15 г., после стават 3-4 и така с всяка година броят им се увеличава, а любимият им хабитат са точно плитки крайбрежни лагуни като езерото.

Освен розовите и доста шумни птици тук могат да бъдат забелязани и къдроглавият пеликан, малкият корморан, червеногушата гъска, белооката потапница и ливадният дърдавец. 17 вида птици, които гнездят на територията на Атанасовското езеро са включени в Червената книга на България: речна рибарка, средиземноморска чайка и други. Голямото разнообразие от птици, които могат да се наблюдават близо до Атанасовското езеро се дължи особено на миграционния път Виа Понтика, който минава през района. Най-голям брой птици могат да се видят тук по време на есенната миграция. Бозайници и някои други интересни животни също не липсват: видра, лисица, чакал, дива свиня, змии. Тук се среща и най-малкият бозайник на планетата етруската земеровка. На външен вид прилича на птица, но е толкова малка, че се събира в човешка длан.

Толкова интересно нещо имаме буквално под носа си, нали? Само че, не бързайте да тичате към езерото, преди това запомнете, че Атанасовско езеро е обявено за поддържан резерват през 1980 година. Той е защитена територия с най-строг режим на опазване. Което означава, че в района му е забранена почти всякаква човешка дейност. Изключение правят само посещенията по маршрутни пътеки, с научна или образователна цел. При това, те се извършват само с разрешение от Министерството на околната среда и водите като всяко отклонение от определените пътеки е строго забранено.