Кои са петте най-интересни факта за планетата Земя?

Планетата Земя. Тази лъскава синьо-мраморна планета, която е очаровала човечеството още откакто за първи път са започнали да ходят на повърхността ѝ, не спира да ни очарова и до днес. Освен, че е мястото където ние живеем, нашият дом, тя остава и единствената планета, на която засега е доказано, че процъфтява животът. През последните векове ние научихме много за Земята, но това съвсем не означава, че я познаваме – напротив. Всичко, което научаваме, само задълбочава мистериите около нея. Освен това колко наистина знае един обикновен човек за планетата на която живее? Вероятно има много интересни факти, които все още биха могли да ви оставят без думи! Затова сега ви предлагаме 5 от тях, които може да знаете, а може и да не знаете. Но дори така е добре да си припомните.

Земята нито е плоска, нито е кръгла

Преди много години хората са мислели, че Земята е плоска, след това са доказали, че е кръгла, ама не съвсем. Тя никога не е била идеално кръгла. Планетата ни има малки издутини около екватора, които увеличават размера ѝ с 0,3%. Това е много малко в нашите очи, но напълно достатъчно. Така диаметърът на Земята от Северния към Южния полюс е 12 714 километра, докато през екватора той е 12 756 километра. Разликата от около 42 километра е достатъчна, че Земята да не е напълно кръгла.

Дните стават по-дълги

Независимо дали ни се вярва, учените вече са доказали, че нашите дни на Земята стават по-дълги. Когато планетата се е образувала преди около 4,6 милиарда години, светлата част от денонощието е била само 6 часа. Представяте ли си? Тя не би стигнала само за ходенето на училище, а какво остава за забавления, хобита и други неща... За щастие преди около 620 милиона години, денонощието се е увеличило. Днес средната продължителност на едно денонощие е около 24 часа и дори се увеличава с около 1,7 милисекунди всеки век! Каква е причината ли? Луната забавя въртенето на Земята чрез приливите и отливите, които създава. По този начин Земята незабележимо за нас измества оста си на въртене малко повече към Луната, което създава сила, която забавя въртенето. В резултат на това всеки следващ ден става все по-дълъг и по-дълъг, но не достатъчно бързо, че да усетим разликата!

Невинаги е имало няколко континента

Континентите на Земята невинаги са били толкова, колкото ние учим в училище днес. Преди около 800 милиона години големите тектонични плочи от които е изградена земната кора, не са били разделени, а по-скоро една върху друга и са били част от един огромен супер континент. Там сега се намира просто Северна Америка. Този огромен континент накрая се разпаднал на много парчета, които след това са се сблъсквали много пъти. Това се е случило преди около 250-500 милиона години. След това те отново се разделили и отново се събрали, за да се образува отново една огромна суша наречена Пангея, която освен това била заобиколена и само от един океан. Петнадесет милиона години по-късно Пангея започнала също да се разпада. Тя се разделила на две огромни маси и в крайна сметка се оформили континентите, които познаваме и до днес. Добре, че не сме живели тогава. Представете си какво друсане е било и както се намираш да кажем на Южния полюс, изведнъж да се озовеш в Северния.

Ледените епохи на планетата

Преди около 600-800 милиона години, Земята претърпява няколко екстремни климатични промени, известни като ледникови епохи. Климатът ставал толкова студен, че някои учени смятат, че планетата е била почти или напълно замръзнала. Смята се още, че е имало четири такива периода на замразяване и размразяване, предизвикани от намаляването на газовете като метан и въглероден диоксид в атмосферата. Тъй като повечето от слънчевата енергия била отразявана обратно в космоса от леда, средната температура на планетата била около -50 градуса по Целзий. За щастие на Земята тогава са живели само малки микроорганизми и никой друг не е усетил този жесток студ.

Най-сухото място на Земята

По ирония на съдбата, най-сухото място на света – пустинята Атакама в северната част на Чили – е в непосредствена близост до най-големия източник на вода – Тихия океан. Средното годишно количество на валежите в Арика, Чили, е само 0,8 мм. Смята се, че в Атакама в Калама не е валяло дъжд от 400 години, докато внезапна буря връхлетяла пустинята през 1972 г. За разлика от повечето пустини, Атакама е сравнително студена и в най-сухите части и дори не може да бъде дом на цианобактерии – зелени фотосинтезиращи микроорганизми, които живеят в скали или под камъни. Астробиолози от НАСА често пътуват до Атакама, за да търсят микроорганизми, които живеят в такава екстремна среда, но засега не са намерили.

Снимки: pixabay.com и climate.nasa.gov

Вижте още:
Защо не усещаме въртенето на Земята?
Пет причини, заради които трябва да обичаме нашата планета Земя
Какъв е строежът на нашата планета — Земята?