Растения и животни

Начало | Растения и животни | Какво не знаем за синигерите

Какво не знаем за синигерите

Аз детето | 2015-09-08

Какво не знаем за синигерите

Случвало ли ви се е да ядете сандвич, пица или кроасан в парка и в момента, в който паднат трохи на земята, около вас да се събере цяло ято от гълъби и врабчета искащи малка почерпка. Ако сте се заглеждали повече в това ято, няма как да не сте забелязали и още една птичка – на големина тя е колкото врабче, но като че ли е по-плаха и доста се страхува от вас, а може пък и да се срамува. Въпреки това, видиш ли я веднъж, няма как да я забравиш, заради специфичното й оцветяване. Гърдите й корема й са жълти на цвят, с една широка черна ивица, започваща от гърлото и достигаща до под опашката. Главата и вратът са черни с бели бузки, гърбът е маслиненозелен. Има ясно изразена бяла ивица през крилата. Опашката е тъмна, а крайните пера са бели. Това е големият синигер – една от най-разпространените птички в България. Освен у нас се среща и в цяла Европа, почти цяла Азия, Близкия Изток, Индия, Китай, Борнео и чак до Япония; на юг достига до северните части на Африка (Мароко, Египет, Либия, Тунис). В света има известни над 30 подвида на вида, които са обединени в 3 основни групи – Индийска, Китайска, Японска и Евроазиатска (Европа и Русия). В Европа гнездят между 46 и 91 млн. двойки, а в България – между 800 хиляди и 1 300 000 двойки. Макар и да е толкова срещана, като се замислим не знаем много за нея, а вие? И вие ли? Нека тогава я опознаем.

Големият синигер е от птиците, които се срещат целогодишно у нас и се радват на широко разпространение. Името на синигера произлиза от това, че част от перата му са сини. Освен големия синигер, има още и черен синигер, син синигер и други. Макар и зоолозите да виждат различия между тях, те имат и много общо. Както вече споменахме, те не са прелетни птици, тоест остават там, където са се родили цял живот. Само понякога, когато на мястото стане студено могат да изминат разстояние от един град до друг. Но не бива да ги подценяваме, ако силно се налага, те по нищо не отстъпват на прелетните птици. Пример за това е възрастен мъжки индивид, който е бил опръстенен на 31 март 1984 г. в София и е уловен на 15 ноември 1985 г. в Испания. Изминатото от него разстояние е 1515 км за 1 година и 255 дни. Най-често синигерът може да се види в широколистни и смесени, по-рядко иглолистни гори. Среща се също в градини и паркове, както в равнини, така и високо по планините. През зимата се придвижва на малки групички, често заедно със синия синигер. През зимата видът слиза и в населените места и не се притеснява от човешкото присъствие. При това синигерите с охота се възползват от предложената им от човека храна и дори се връщат там, където са свикнали да я получават. Не биха отказали различни сурови ядки – например орехи, фъстъци и други.

Големият синигер е сред издръжливите на зимни студове птици. Често в слънчеви дни още в края на зимата започва да пее и да оповестява приближаването на пролетта. Звуците, които издава са разнообразни. В репертоара му е включено и характерното „чичо-пей", което е дало и неговото народно название. Ако все пак няма наблизо хора, които да им осигурят храна, синигерите си я набавят и сами. Те имат силни и дебели крака с извити нокти, чрез които се закрепват по дърветата и разглеждат внимателно всички пукнатини в кората, оглеждат и листата и намират малки насекоми, които с удоволствие си похапват. Правейки това синигерите са особено полезни, защото унищожават вредителите, не само през лятото, но и през зимата, когато дърветата са по-уязвими и когато другите насекомоядни птици мигрират към по-топъл климат. Освен това тези птичета изваждат насекоми от такива места, които за по-големите птици, като кълвачите например, не са достъпни. В години с повишено размножаване на насекоми, големият синигер дава повече от две поколения в годината. Следва интензивно хранене на възрастните и малките, в резултат на което броят на насекомите се нормализира. На много места по света в парковете са поставени гнездилки и хранилки, които улесняват прехраната на големия синигер през зимата и намирането на подходящо за гнездене място през пролетта.

Големият синигер използва дупки в дърветата или в по-редки случаи в стени и скали, за да си направи гнездо. Гнездото му има формата на купа и е направено от мъх, тревисти стебла, коренчета, лишеи, като е постлано с вълна, косми и пера. Представителите на вида често правят гнездата си и в поставени от хората гнездилки. В градски условия синигерът използва за гнездене счупени лампи, улуци, тръби и други, свързани с бита на човека места. Женската снася 6-13, най-често 8-10 бели яйца с матови, керемиденочервени, неправилни петна по цялата повърхнина. Тя ги мъти сама през следващите 13-14 дни. В храненето на малките участие вземат и двамата родители. До 16-22-ия ден малките са изцяло покрити с пера.

Видът е включен като строго защитен в Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания.

Снимки: sxc.hu

Вижте още:
Какво знаете за морските птици?
Къщичка за птици
Кълвач
Защо кукуригат петлите



Коментари
2 коментара

Мелис Николова, 10 г.,

Публикувано на 15.04.2019

Супер сте знаете всичко за животните всякакви видове животни птици и всякакви такива

Мелиса Николова, 10 г.,

Публикувано на 15.04.2019

Супер сте знаете всичко за природата и животните поздравявам ви

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град