Тео и празникът на буквите

Продължава от Тео мрази войната

Тео обичаше празниците. Тогава всички се чувстваха празнично!
Тео всеки ден се чувстваше празнично и затова всеки ден искаше да бъде празник.
Но за съжаление мама Лили не приличаше много на Тео. Ентусиазираше се само според календара. Но хубавото е, че има доста празници в календара – мислеше си тигърчето. Той се беше научил да ги различава, защото всички празници бяха тържествено оцветени в червено. А мама Лили обичаше да прави празниците специално празнични.
И ето, че дойде още един празник – денят на буквите. Още от сутринта всички у дома разбраха, че е ден на буквите. За закуска имаше кус-кусени буквички със сирене. На Теодор също му дадоха да опита една лъжичка, но преди това старателно намачкаха всички букви и ги събраха в една дума. Но пък всички други деца на масата много се забавляваха с буквената закуска. Всеки се опитваше да намери своята буквичка. Опитваха да напишат и дума и накрая с дружни усилия написаха „МАМА“.
Но празникът не свърши до тук. Мама Лили излезе в двора и набра голям букет бели и червени божури – за празничния венец – както каза тя.
Теодор и Тео щяха да отидат в училище чак за тържеството. Преди това мама Лили се въодушеви да направи и курабийки във формата на буквички. Щеше да ги занесе на празника. Тео с въодушевление наблюдаваше как мама Лили разточва тестото и сръчно изрязва букви. Тя знаеше кои са любимите букви на децата и затова изряза от тях много повече. Тигърчето с радост установи, че буквата „Т“я има много пъти – розова, шоколадова, бяла и лилава. Мама Лили беше щастлива:
– Тео, я виж насам. Това е буквичката „Т“. Т като Теодор. Тео! Красива е, нали!
Малкият Теодор нищо не каза – само се усмихна и протегна ръчички.
Тъй като мама Лили вече го смяташе за малко попораснал му даде една розова буква Т да си я държи и да я ближе. Тигърчето Тео веднага скочи до своя приятел и поиска и то да опита от сладката буквичка. Все пак днес беше денят на буквите.
И в училището всичко беше украсено с букви. Децата бяха изрязали и оцветили много различни по цвят и големина букви. Тео видя и божурите, които украсяваха един портрет на двама дядовци. Това са Кирил и Методий и са измислили буквите.
– Дали е трудно да измислиш букви – чудеше се Тео? От празника Тео научи, че всеки език трябва да си има свои букви, за да може да се пише и да се чете от всички.
– Ние също имаме свой език – плюшен – но нямаме букви. Ето какво трябваше да правят днес – да измислят плюшени букви за плюшения си език.
Теовците се въодушевиха от тази идея, но оставиха тази важна мисия за следобед.
Сега бяха заети да слушат песнички „Върви, народе, възродени...“, стихчета „Език свещен на моите деди...“ и да гледат как момиченцата танцуват с полички с изрисувани букви. Тържеството беше много хубаво, слънчицето грееше топличко и на Теовците им се доспа.
В просъница тигърчето прошушна:
– уж гледах много внимателно, обаче хич не разбрах как се измислят букви. А ти?
Теодор завъртя очи и каза:
– „Агу“ – което на плюшения език на бебета значеше „И аз нищичко не разбрах... да си призная честно“.
– Ами какво ще правим тогава? – попита тигърчето.
– Ще питаме Мечо. Ще намерим моливи и после ще видим.
– Става! – промълви Тео и плюшено се сгуши до своя приятел Тео.
Те се разбираха без думи, дори без букви. Но днес беше денят на буквите и не можеше така да оставят своя език ей тъй без азбука – всички езици си имаха букви, а техният не. Най-малкото не беше справедливо. И тази грешка трябваше да се поправи! Незабавно!
Веднага след следобедната закуска. Сигурно и Кирил и Методий са мислели така и затова са измислили буквите.