Гора мечта

Обичам гората още от съвсем малка. Родителите ми ме водиха всяка седмица на планина и се разхождахме из горите. Така обикнах гората.
Най-любимото ми време за ходене в този рай от дървета и растения е през есента. Тогава пътеките са постлани с многоцветен килим от листа и когато се разхождаш из гората усещаш, че си на магическо място, където всяка твоя тревога или неспокойствие отлита някъде в небитието.
Но вече горите са замърсени с боклуци или отсечени. Всеки иска да докопа само парчета земя, без да го е грижа за природа. Никой от хората, който убиват горите не се ли е замислил, че в гората човек може да бъде в хармония с природата, там може да намери решение на проблема си. Има и хора, които се разхождат из горите, наслаждават се на прелестните гледки, но изхвърлят всякакви боклуци в реките, на пътеки, по дърветата. В горите живеят животни, който като изяждат тези боклуци се отравят и умират.
Трябва да съберем боклуците от горите, трябва да се опитваме да спрем сеченето на гори. Туристите искат да разгледат природата на България, нейните гори, а не да спят в пет звезди хотели, където преди няколко години е имало прелестна гора.
Ние хората не трябва да унищожаваме природата, а да я опазваме и да се грижим за нея.

Участва в конкурса "Детска седмица на гората"