Есе за опазването на природата и горите

“Моята гора” е място, в което се чувствам далеч от всичко и всички. Там на фона на натовареното ежедневие аз релаксирам сред красотата на природата в нея, сред песните на птичките, сред тишината и сред звука на поточета и птички се чувствам щастлива. Гората, в която аз обичам да се разхождам често се намира близо в моето градче – Карлово. За съжаление любимото ми кътче, като почти всички гори в България и по света също е обект на лекомислието на хората. Всекидневно там се разхождат много хора, но макар и да се намират на метри от кошчета за боклук, те без да помислят колко лошо могат да сторят на природата – хвърлят отпадъците си в красивите и бистри поточета и рекички и по обсипаните със зеленина части от гората. Това много пъти ме кара да разбера колко безчувствени са хората. Също така това ме кара да се замисля и как може да се решат тези проблеми на човечеството, а именно замърсяването на природата и горите. От времето, което отделих, за да помисля по този важен за всички ни въпрос – стигнах до много изводи, които реших да споделя с вас и които, надявам се да накарат днешната младеж и изобщо всички хора да се замислят и следователно да обикнат природата. И да разберат, че природата не е даденост и не е играчка, с която ни е позволено да си играем. Благодарение на природата ние съществуваме и ние трябва да се отнасяме с известно уважение към нея, за да съществува земята още дълго.

Днес, когато търсим причината за влошаването на околната среда, ние не забелязваме как ние самите вредим на нея. Ако ние всички променим мисленето си към този въпрос, ако променим отношението си и начина на поведение, вярвам, че природата би била такава, каквато е била преди, а именно едно райско кътче. Засега, обаче, хората и природата са в един всеобщ конфликт. Според мен ако се променят някой от законите в страната – поне повечето от проблемите за опазването на природата биха намерили своето решение. Също така мисля, че ако опазим природата ние по някакъв начин ще опазим и самите себе си, но не само нас, а дори и децата ни, защото ние всички сме част от природата. Тя ние създала, благодарение на нея ние сме просъществували и тя се явява като наша майка, но след като проявяваме такова лошо отношение, все едно се обръщаме срещу нашата майка (природата) и работим против нея. И вместо да се опитваме да я пазим, ние буквално я разрушаваме със своите действия. Хората са казали – “Капка по капка, вир става”. Ако днес аз хвърля отпадък сред природата и си кажа, че след хвърлянето му нищо няма да се случи – същото подобно на мен ще си кажат и други хора. После всеки един от тези хора ще хвърля още и още от своя боклук в природата и най-бруталното е, че ще го прави с идеята, че не върши нищо лошо. Накрая след образуването на едно сметище – създание на човешкото лекомислие, на мястото на нашата хубава гора – създание на природата, всички търсят какви ли не причини за това, а не търсят причините в себе си. Но това явление се вижда всеки ден. Виждаш го и ти. А ако се замислим – какво ли ще оставим на децата си?

Природа, която да ги пази здрави и която да ги кара да се усмихват и излизат навън или природа, която да им дава само болести и която да ги отблъсква с вида си. Мисля че е време човечеството да се опомни и да разбере, че на всичко това трябва да се сложи край. Замърсяването на природата и горите е един глобален въпрос, на който му трябва един глобален отговор. Опазването на природата може да се реши за поне седмица, но трудното е, че трябва да го решим ние, всички хора на земята – заедно. Ако хората решат да направят нещо по този въпрос, няма да има сила на тази земя, та дори и в цялата вселена, която да ги спре. За опазването на горите и околната среда като цяло, можем да допринесем с инициативите в училище. Според мен, ако човек бъде научен от дете да опазва природата – той ще я опазва и за в бъдеще. Децата с нищо не са виновни затова, че не опазват природата, ако те биват възпитавани да я опазват, едва ли замърсяването на планетата и горите би било толкова мащабно. Щастлива съм, че съм отраснала в семейство, което ме е научило да опазвам природата и всичко в нея. За съжаление много от децата не разполагат със семейства като моето. Ето още една причина да вярвам, че инициативите в училище могат да променят много, както начина на мислене у децата, така и отношението им. Ако им бъде обяснявано какви могат да бъдат последиците от замърсяването – сигурна съм, че те биха опазвали природата, а не биха отново направили нещо против нея. И сега, когато ти четеш това, някъде по този свят или дори и в твоя собствен град – някой може да замърсява любимата ти гора, в която обичаш да се разхождаш или дори парка, който те зарежда с положителна енергия или кътче, което по някакъв начин харесваш. Чрез това мое есе във вид на разсъждение аз не само искам да накарам много от хората да се замислят за влиянието си върху околната среда, а искам да ги призова, когато си купят нещо, което има опаковка – преди да хвърлят тази опаковка на място, което няма вид на кошче за боклук, да се замислят поне малко дали биха искали да живеят в сметище или около него. И дали биха искали да минат отново оттам, а не да казват на приятели, че мястото на което са хвърлили отпадък е било пълно със боклук, за който и те са допринесли. Или дори да се поставят на мястото например на едно малко, съвсем обикновено и незначително насекомо, което не значи нищо за хората, но за природата е много важно. Неговото изчезване би затворило една цяла хранителна верига в природата и животинския свят и след него неволно от липсата му биха изчезнали и други животни. То обаче, не би искало по чужда вина да загине или да живее в сметище. Това биха искали и хората. Това може би искаш и ти. Всички ние харесваме природата с нейната зеленина и красота, но ако не допринесем за опазването и, едва ли тази красота ще продължава да ни радва дълго. На всички ни е хубаво хубаво когато се разхождаме навън сред природата и когато в ден озарен от слънце, ние го правим, се чувстваме спокойни и сякаш запълваме празнина от себе си, когато сме в близост до чудесата на природата. Защото тя наистина е една голяма част от нас. Ако я няма, едва ли днешните хора със своите проблеми биха могли да бъдат напълно щастливи и бодри всеки ден. Трябва да се направи нещо за природата. Тя не може да се бори с хората, но ние бихме могли да се борим с проблемите – правим го всеки ден за нас самите, защо да не го направим и за любимото си кътче или за любимото ни животинче? Защо трябва да се притесняваме от глобалните въпроси на планетата. Ако всички направим нещо заедно и ако се осъществят някой от идеите ми за опазване на гората и природата – всички ще бъдем много по-щастливи от сега. Вярвам го!

Написах това с голяма радост, че най-после някой е помислил и за този въпрос като този – благодарна съм и подкрепям изцяло редакторите на az-deteto.com за такива благородни инициативи като тази, защото наистина хората имат идеи по този въпрос, трябва само някой да ги чуе. Ще се радвам и ако всичко това, което днес написах да е помогнало поне на един човек да се замисли за влиянието си върху природата. Това не само ще е много за самата природа, за гората, за света, но и за мен. Желая на всички лек пълен с усмивки и позитивни емоции ден. И призовавам нас всички да опазваме природата, защото тя го заслужава – ние го заслужаваме, децата ни го заслужават, животните, растенията и домашните ни любимци също.

Благодаря ви.

Участва в конкурса “Детска седмица на гората”