приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Географска приказка: Кавгата на големите кули

Географска приказка: Кавгата на големите кули

Аз детето | 2016-10-14

Географска приказка: Кавгата на големите кули

Имало едно време три огромни кули! Да, да, не се учудвайте, кули! Те си живеели весели и щастливи заедно, понякога спорели за това-онова, но всичко било в рамките на забавлението. Едната кула се наричала Останкинска, втората – Берлинската, а третата – Айфелова. Така си живеели добре, всеки ден закусвали палачинки с шоколад и се разхождали в гората. Докато един ден...

– Аз съм най-красивата кула на света! – рекла Айфеловата. – Художници от целия свят идват, за да ме рисуват, даже има мой снимки в списанията и дори учениците учат за мен! Няма човек на света, който да не ме познава, защото съм символът на Париж! А Париж е столицата на Франция!

– Как не те е срам, да си толкова наперена! – отвърнала ѝ Берлинската. – Мен също ме има в учебниците и книгите за Берлин, а Берлин също е столица, само че на Германия! Разбра ли?

– Като сме започнали да се хвалим – подела Останкинската кула – аз също съм от столица. Да, от столицата на Русия – Москва!

Френската кула обаче не искала да престане:

– Но аз съм чудо! Построена съм от 18 хиляди парчета и още два и половина милиона гайки!

– И какво от това?! Аз пък имам 45 етажа! – не ѝ останала длъжна нейната Останкинска приятелка.

– А пък при мен има и ресторант! – включила се и Берлинската.

– Голяма работа, при мен също! – продължила да спори Айфеловата.

– И аз имам, и аз! – започнала да вика Останкинската.

– Да, ама пък аз съм най-високата! – не се отказвала Айфеловата. Висока съм повече от 317 метра. – продължила да се надува тя.

– Ха-ха – разсмяла се Берлинската! – Аз съм 360 метра! Коя е най-високата сега? – подиграла се тя на своята приятелка.

– Вие не разбирате! – казала Останкинската. – Най-висока съм аааз! – провикнала се тя. – Цели 540 метра! – обявила с гордост!

И така трите кули продължавали да спорят, и продължавали, и още, и още... Това продължило цели 5 дни, след което те се обидили една на друга и спрели да говорят помежду си. Закусвали мълчаливо и всяка се разхождала сама. Тогава изведнъж Айфеловата кула разбрала колко е сгрешила. Започнало да ѝ е скучно, да става мрачна и дори да ръждясва. Така дошла и есента с многото дъждове, от което не ѝ ставало по-леко. А май започвала и да настива. Един ден, на поредната мълчалива закуска от нея се чуло:

– Апчих!

– Ха наздраве! – отговорила ѝ Берлинската кула, която забравила за мълчанието.

– Може би трябва да изпиеш един горещ чай. – посъветвала я Останкинската.

Айфеловата била толкова трогната от вниманието, че почти се разплакала и им казала:

– Благодаря ви. – рекла трогната от вниманието французойката.

Нейните две приятелки веднага и се усмихнали в отговор и така приключила тяхната най-дълга и люта караница. Те си обещали една на друга никога повече да не се карат и се разбрали, че всяка една от тях е красива по свой си начин. И научили най-ценния урок – няма значение кой е по-красив, по-умен или по-елегантен. Важното е да си добър и винаги да си готов да предложиш горещ чай или съвет на приятел в труден момент.

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град