Евротрип а ла Червената шапчица

Живяла нявга в едно далечно царство зла кралица, която имала магьосническа кръв във вените си. Въпросната кралица взела, че се омъжила за краля на царството отвъд девет планини в десетия гьооол. Та, кралят си имал дъщеря, която притежавала интересното име Червената шапчица. Червената шапчица обаче също имала магически способности и това дразнело много мащехата й. За това в един хубав слънчев ден кралицата решила да прати доведената си дъщеря при баба й. За по-сигурно изпратила с момичето и ловеца, който да гарантира безпрепятственото пътуване. Тръгнали Червената шапчица и ловецът за къщата на бабата да й занесат багажа на детето, мляко, масло, питка и три кила картофи от крал Артур, щото му се повредил меча и нямало как да ги обели. Вървели известно време и изведнъж ловецът започнал да стене, реве и рита.
– Какво стана, бе, мой? – попитала спътницата му.
– Мащехата ти ми поръча да те убия вместо да те водя при баба ти, пък аз не ща. – отвърнал през сълзи мъжът.
– И защо?
– Щото след като убия някого, татуирам лика му на някоя част от тялото си, а вече нямам място!
– Не бе! Що мащехата ми иска да ме убиеш?
– Аааааа! – казал ловецът с разбиране в гласа си. – Щото завижда на магическите ти способности. Но ти не се плаши. Ще те оставя жива. Тръгни към баба си. Аз преди да тръгнем й се обадих да съобщя, че те пращам.
И тръгнала Червената шапчица през леса към къщата на баба си. Вървяла, вървяла, много вървяла ... Изведнъж пред нея изскочил вълкът.
– Ауууу, Червена шапчице, ще те изям! – казал той.
– Пич, не ме яж. На фитнес не съм ходила от месец, месо по себе си нямам! Гледай – мускул йок. Огледал я вълка, констатирал, че наистина няма какво да й яде и попитал:
– На къде си тръгнала, ма? (тук трябва да уточним, че освен вълк стръвник Кумчо бил и училищния побойник и владеел отлично уличния език).
– Към къщата на баба си. Нося й храна и багажа си. – отвърнало момичето.
– Тогава заради храната ще те изям!
Червената шапчица обаче имала план да му избяга с бягане и се затичала. Тичала, тичала тя ... Много тичала, а вълкът подире й. Видяла тя една сламена къщичка. Скрила се вътре, обаче Кумчо не бил глупав и издухал сламата на един дъх. Червената шапчица побягнала към най-близката дървена къщичка. Скрила се пак, но вълкът и тази къща издухал. Детето видяло каменната къща в съседство и се скрило вътре. Кумчо започнал да се пъне и духа отвън докато Червената шапчица се наяла и наспала. Накрая оставила вълка да духа отпред и излязла през задния изход.

По-късно трите прасенца отишли в дома на Третото.
– Някой ми духа пред вратата! – казало Третото.
– На мен пък някой ми е издухал къщата. – рекло Второто.
– Някой ми е изял попарата! – оплакало се отново Третото.
– И моята къща е издухана – казало Първото.
– Абе, вие какво се оплаквате?! Някой ми е спал в кревата с мръсни крака!

Но да се върнем на Червената шапчица. Тя бягала през гората, докато накрая стигнала до някаква къщичка от сладкиши. Решила да си похапне, щото уморена била и глад я морял. Отчупила от единия прозорец и на вратата излязла някаква баба. Тя се скарала на детето, че й яде дома и за наказание решила да изяде нашата героиня. Затворила я в килия и й давала да яде само недоготвени манджи (бабата не успявала да сготви като хората, защото работела в Майкрософт и не оставало време за нищо).

Една вечер, за изненада на Червената шапчица се случило нещо, което преобърнало живота й. От бобената чорба изникнало гигантско стъбло, което строшило покрива и стигнало чааак ... до облаците. Детето се покатерило и стигнало до къщата на великана Тодор. И той решил, че ще яде гостенката си, но тя съвсем дипломатично започнала преговори за живота си. Накрая се договорили Тодор да изяде бабата в къщата от сладкиши. Слезли долу и опекли канибалката. По-късно Червената шапчица продължила по пътя към къщата на баба си. Този път обаче се качила на кораб. Понеже по суша забелязала, че много не й спори. Хванала круизния кораб „Черната перла“ и отпътувала към зората и отвъд. По пътя установила, че не може да спи, защото Бременските музиканти по цяла нощ пеели в бара най-новия си хит „Зъбчатка“. Една нощ срещнала Малката Русалка. Русалката споделила, че адски се била влюбила в принца от каюта 666, но не смеела да иде при него, защото той не харесвал мадами с рибешки опашки. Червената шапчица предложила бартерна сделка за решението на проблема на новата си позната – тя прави магия, за двукрачие, а русалката дава гласа си на малката магьосница. И ето как Червената шапчица пропяла рок в бара, докато Бременските музиканти скучаели на масата си заедно със силиконовите си колежки Малинка, Прасковка, Трендафилка и застаряващата Екстра Маргарина. След като слязла отново на сушата Червената шапчица забелязала, че се намира пред някакъв замък. Помислила, че е на принца, за когото Малката Русалка й разказвала и решила да им отиде на гости. Оказало се, че в същност това не е какъв да е замък. Било Хоугортс. Нашата героиня забелязала някакво хлапе и двамата му приятели да се мотат из коридорите. Набила ги и после ги питала какво търсят. Те казали, че са по петите на злия магьосник Волдемор и му пречат да вземе философския камък. Червената Шапчица овързала тримцата и ги заключила в килера за метли на петия етаж, четвъртата врата вдясно от средата на Понеделник. Малката магьосница преминала покрай Пухчо, като му пяла с гласа на приятелката си русалка, минала през омагьосания шах като скрила част от противниковите фигури в ръкава си, хванала ключовете, като ги заляла с мед и те залепнали за пода и накрая успяла да открие правилната отвара броейки на „Онче, бонче“. Видяла Волдемор и той понеже очаквал да се срещне с Хари, се разплакал, обидил се и си тръгнал. Така Червената Шапчица взела философския камък. Продължила по пътя си. Стигнала до кулата на Рапунцел, където принцът тъкмо проучвал как точно да се качи до любимата си. Хвърлял къчове в опити да се изкатери по косата й, но нещо не се получавало. Червената Шапчица му предложила рамо и той благополучно прескочил еднометровия парапет. За благодарност дали на детето кон, на който да продължи пътя си и верен слуга на име Санчо. Оказало се, че къщата на бабата на Червената Шапчица била отвъд могилата, така че нямало кой знае какво още да се случи. Единствено момичето успяло да убие ламята, която всяка нощ крадяла ябълките на тримата момци, спасила златното момиче от удавяне в реката със златни води, събудила Спящата Красавица като вместо да кара принца да я целува пуснала концерта на Рамщайн в София и накрая минала през магазина за домашни потреби, за да купи картофобелачка. Накрая отишла при баба си жива, здрава и с изключително много мазоли по стъпалата заради многото вървене.