Девет невероятни факта за Луната

Тук на планетата Земя, смятаме Луната за нещо като суперзвезда. В крайна сметка, някои планети са късметлии и имат повече от една луна, като например Юпитер, който има цели 16 такива. Само си представете да гледате в нощно небе, в което има 16 луни. Ще бъде една изключителна гледка тук на Земята, но на други планети това е просто една нормална нощ. Нашата Луна със сигурност получава доста внимание, като се има предвид, че я има в много песни, използвана е в безброй филмови и книжни заглавия, а някои хора дори смятат, че има магически сили. Дори често е главен персонаж или движеща сила за героите във много филми. Някой от вас гледал ли е „Улф Блъд“, тогава знаете за какво говорим. Няма реален начин да се докаже дали Луната ни влияе по някакъв магически начин, но сега ще ви покажем девет невероятни факта за нея, които са стопроцентова истина.

1. Хората отишли на Луната

Може би не знаете, но всъщност на Луната са били цели 12 човека. Най-известният от които е Нийл Армстронг, който е направил „голям скок за човечеството“ през далечната 1969 година. Дали някой сега ще отиде отново на Луната все още не е сигурно, но много страни работят по въпроса свързан с нови космически мисии до Луната.

2. Враждебна атмосфера

Повечето от нас са запознати с факта, че на Луната няма кислород, затова можем да кажем, че тя е доста негостоприемно място. Освен това има и високи, ама страшно високи температурни колебания, достигат от около -136 до +126 градуса.

3. Винаги навреме

Както повечето неща там горе движещи се в Космоса, Луната е доста точна. Повечето хора знаят, че отнема един месец на Луната да обиколи орбита около Земята или по-точно от 27 до 30 дни. Много хора не могат да се похвалят с такава точност.

4. Луната има и други имена

През вековете различните народи са отбелязвали циклите на луната с различни имена. Такива могат да бъдат открити в китайската, староанглийската, келтската, новогвинейската култура. Индианските племена често използвали лунните цикли, за да следват промяната на сезоните и давали име на всяко пълнолуние. Това име било използвано за означаване на целия месец, в който се случвало пълнолунието. януари – Вълча луна

През януари снегът затрупва горите и воят на вълците отеква в неподвижния мразовит въздух. Някои племена наричали това време Снежна луна, но повечето използвали това име за название на следващия месец.

февруари – Снежна луна

Снегът става още по-дълбок, което прави името подходящо. За тези, които наричали януари Снежна луна, февруари бил Гладна луна поради трудните условия за лов и намаляващите хранителни запаси.

март – Луна на червеите

Снегът започва бавно да се топи, земята омеква, започват да се появяват земните червеи. Други признаци на настъпващата пролет водят до използване на различни имена: граченето на гарваните – Гарванова луна, появата на кора от топящ се и замръзващ отново сняг – Луна на кората, времето за събиране на кленов сироп – Луна на кленовия сок. Християнските заселници наричали този месец Луна на постите, защото го смятали за последен от зимните месеци.

април – Розова луна

Цветята започват да разцъфват, включително и широко разпространеният тревист розов флокс. Вариациите включват други признаци на пролетта – Луна на покълващата трева, Яйчена луна, Рибна луна.

май – Луна на цветята

Цветята са в пълен цъфтеж и е време за засяване на царевицата. Периодът е наричан още Луна на засяване на царевицата и Млечна луна.

юни – Ягодова луна

През този месец ягодите са в своя върхов период. Името било универсално сред всички племенни групи на Алгонкуин.

юли – Еленова луна

Рогата на елените започват да израстват през юли – кадифени, покрити с мънички косми. Честите гръмотевични бури в Нова Англия довели до името Гръмотевична луна. Сред някои групи се използвало и името Луна на сеното.

август – Луна на есетрата

Есетрата (sturgeon), едра риба, разпространена в Големите езера, се лови най-лесно през този месец. Червеникавият оттенък на луната в знойната мараня на август води до названието Червена луна. Други имена са Луна на зелената царевица, Зърнена луна.

септември – Луна на реколтата

Реколтата на основните храни на северноамериканските индианци – царевица, боб, тикви, ориз – е готова за прибиране. Силната светлина на луната по това време позволявала на европейските фермери да работят по прибирането на продукцията и късно през нощта. Луната на реколтата невинаги се случва през септември. По традиция се отбелязва най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие, което реално се случва през октомври веднъж или два пъти в едно десетилетие. Понякога септемврийското пълнолуние е наричано и Царевична луна.

октомври – Ловджийска луна

Ожънати полета, капещи листа, елени, натрупали мазнина и готови за зимата или за лов. Ловците лесно преминавали през стърнищата, лисиците и другите животни по-лесно се забелязвали.

ноември – Луна на бобъра

Бобрите по това време на годината са доста заети с подготовката за зимата и затова индианците залагали капани, които да им осигурят топла боброва кожа преди замръзването на езерата. Някои наричали това време Мразовита луна.

декември – Студената луна

Зимата обгръща всичко и температурите стават много ниски. Понякога е наричана Луна на дългите нощи поради продължителността на зимните нощи, когато луната се вижда на хоризонта за много по-дълго време отколкото слънцето.

Синя луна

Поради 29-дневния лунен цикъл точните дати на пълнолунието се променят всяка година. Повечето сезони имат три пълнолуния, но поради вариациите някои сезони имат четири пълнолуния. Изразът Синя луна се използва за означаване на това допълнително пълнолуние.

5. Съжалявам, тук няма вода

Сигурно е малко объркващо да разберете, че макар да има нещо наречено „Морето на спокойствието“, всъщност на Луната няма вода. Има лед, за който се предполага, че е оставен от комети, които са преминали покрай Луната, но там няма вода в течно състояние. „Морето“ си е останало така още от древни времена, когато Галилео изучавал Луната с първия телескоп и някои области му приличали на водни обекти. Тогава обаче всичко е било по-трудно и той е нямало как да е сигурен. И макар това да не е точно море, названието си е останало така още от древните времена.

6. Не става за летене

Понякога, поради заблудата ни от филмите и книгите, смятаме, че ако отидем на Луната, просто ще можем да летим поради ниската гравитация. Вярно е, че Луната няма такова гравитационно поле, като планетата Земя, но все пак то съществува и там. Достатъчно е силно, че да държи нещата добре закрепени за лунната повърхност. Поради тази разлика в силата на гравитацията, нещата на Луната тежат около една шеста от това, което тежат тук.

7. Не е толкова перфектно

При пълнолуние, когато наблюдаваме Луната, тя ни изглежда като перфектната окръжност, но това всъщност не е така. В действителност Луната по-скоро има формата на яйце, но тъй като тя е заоблена в края, който виждаме тук на Земята, ни изглежда като абсолютно правилен и идеален кръг.

8. Един размер за всички

Много хора са забелязали, че Луната като че ли променя размерите си и изглежда много по-голяма, например когато изгрява. Това не е така, тя винаги си е с един и същи размер, а ефектът се нарича оптическа илюзия.

9. Прогноза за времето ли?

Ако пратим няколко метеоролози на Луната, те горките ще останат без работа, защото там просто няма време. Без атмосфера, времето на Луната никога не се променя. Няма никакви облаци, дъжд или сняг там.

Вижте още:
Какво е Луната?
Какво е суперлуна?