Един щастлив край на една тъжна приказка

Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе към радостите на небето. Душата на момиченцето се понесе към небето и почувства топлия блясък на звездите. По средата на звездната пътека две херувимчета на добротата поеха на крилете си изстрадалата душа на малката кибритопродавачка. Къдрокосите ангелчета излъчваха неземна милост и вместо да полетят с нея към рая, те се понесоха към земята. И стана чудо: превърнаха душата на детето в малка принцеса на добротата и топлината.

Носейки в ръка цяла кошничка с монети, тя се озова на прага на собствения си дом. Бе облечена в нова копринена рокля, с хермелинова наметка. На краката си имаше топли обувки. В първия миг нейният баща с изненада погледна принцесата с къдрави руси коси, но в усмихнатите ѝ очи позна детето си. Прегърнаха се нежно и момиченцето подаде в ръцете на баща си кошницата с монети:
– Татко мой, вземи този дар от мен!
Сълзи бликнаха от очите на бащата. С вълнуващ глас каза:
– Принцеске моя, благодаря ти! Сега ще можем да си позволим печена пуйка, великолепна елха, украсена с новогодишни топки и играчки, и огън в камината.

Херувимчетата извършиха и друго чудо – до запалената камина момиченцето видя любимата си баба. Никога баба му не беше изглеждала толкова хубава! Тримата седнаха на трапезата и се радваха на щастието си. В очите им гореше нежност и топлина! А през заснежените прозорци на техния дом усмихнато наблюдаваха небесните закрилници на малката кибритопродавачка.

Избрах произведението, „Малката кибритопродавачка“, защото четейки приказката, ми става тъжно и болно. И плача! Защо никой на земята не е помогнал на бедното дете? Къде е човещината на хората? Аз исках радостен и топъл край на приказката. Да покажа, че радостите трябва да са на земята.

Участва в конкурса на „Забавното четене“