Знаете, че трябва да се пресича само на зелено, но знаете ли защо?

Забелязали ли сте някога как определени цветове са свързани с определени предмети или емоции? Например лилавото често се свързва с царствеността. Ако пък искате да изразите чувство на обич с цвят в картичката, която рисувате, вероятно ще посегнете към червения пастел. Какво ще кажете за зеления цвят? Зеленият е цветът на тревата и листата на дърветата. Той често символизира живота. Днес това е и цветът, който е тясно свързан с екологията. Ако сте екологично осъзнати, тогава може да сте част от зеленото движение. Така например ако съветвате семейството да гасят лампите, когато няма никого в стаята или пък да спират водата докато си четкат зъбите то вие вече сте „зелени“. Като говорим толкова много за зелено сигурно се досещате, че този цвят също така означава и „върви“. Знаете, че се пресича само на зелен светофар, но защо? Със същия успех можеше да е розов или син...

За да проследим историята на връзката на зеления цвят със сигнала „преминете“, трябва да се върнем назад във времето до най-ранните железопътни сигнали, разработени през 1830 година. Тези първи железопътни сигнали били предшественици на нашите съвременни светофари. Подобно на съвременния контрол на движението, те съдържали три светлини: един за стоп, един за предпазливост и един за преминаване. Оригиналната цветова схема обаче се различавала от нашата модерна система. Червеното означавало спри, зеленото означавало предпазливост и бялото означавало премини. Изборът на червено за спиране е доста очевиден, тъй като червеният цвят е свързан с опасност от хиляди години. Защо зелено и бяло са били избрани за другите сигнали остава загадка. Възможно е тези цветове да са избрани заради контраста с червеното. Тази система от цветно кодирани сигнали остава такава в продължение на няколко десетилетия, докато станало ясно, че използването на бяла светлина вече не било ефективно и дори можело да причини известни проблеми с влаковете.

Така около 1914 година червеният и зеленият сигнал отпадат и остава само белият. Това пък предизвикало още по-големи проблеми, защото хората на които се налагало по една или друга причина да преминават през релсите решили, че бялото означава „безопасно за преминаване“. Това довело до доста катастрофи и съответно било ясно, че тази система не действа. В резултат на инцидентите, цветът за преминаване бил променен на зелен. За да се осигури най-голям контраст между червеното и зеленото и тъй като е най-видимият цвят, жълтото било избрано като нов цвят за предпазливост.

След като автомобилът е измислен и навлиза в масовото производство, скоро става ясно, че подобна система за сигнализация ще е необходима и за пътищата. Естествено е, че системата, която в продължение на години се използва в железопътната индустрия, ще бъде прехвърлена към нашата модерна система от сигнали за движение на автомобили.