Когато книгите оживяват

Представяли ли сте си някога колко хубаво би било да живеете в света на „Играта на играчките“ или пък този на „Лешникотрошачката“? Знаете ли, че двете може да са много различни, а именно балет (приказка) и филм и въпреки това да имат толкова общо. Всъщност и досега се чудим дали филмът не е вдъхновен от балета, но за това ще говорим друг път. Общото е, че и в двата случая имаме играчки, които оживяват. Колко ли хубаво би било да си имате истински играчки, с които да си говорите от време на време... А пък може и да не е чак толкова хубаво... Във всеки случай книгите също могат да оживяват, макар и не точно по този начин, а в студиото на талантливата англичанка Сю Блекуел.

С помощта само на хирургически скалпел и отпечатана хартия оформена като книга тя създава истински чудеса и буквално дава живот на книгите създавайки от тях хартиени скулптури. Сю не пропуска нито един ден, за да твори и да създава своите шедьоври от хартия. От ръцете на тази майсторка излизат невероятни триизмерни приказни светове. Ако се чудите колко време е необходимо, за да създадете нещо такова – два месеца. Така твърди Сю, която е завършила Кралския колеж по изкуствата в Лондон и твърди, че още от съвсем малка се е опитвала да прави подобни скулптури от пластилин, мокър пясък и всичко друго, което ѝ се е намирало, докато е била дете. За красотите от книги обаче художничката се вдъхновява от приказките на Андерсен, за които тя смятала, че илюстрациите в книжките не са достатъчно приказни за тях и им трябва нещо по-обемно и по-красиво. Ето така тя започва да създава приказни истории от хартия.

Самата Сю разказва за себе си това:

„Родена съм в Шефилд през 1975 година. Моята майка беше медицинска сестра, а баща ми майстор. Като дете прекарвах много време в гората, недалеч от дома ми в измисления ми малък свят. Давах имена на дърветата и смятах, че те ще ме защитят от всичко. Ходих и на училище разбира се, макар че никак не ми харесваше. Единственият час, който обичах беше английски език, защото там можех да пиша спокойно историите, които измислях и които даваха свобода на въображението ми. В училище обичах и изкуството, сами се досещате защо...“

Днес всички тези и още много невероятни произведения на Сю Блекуел се намират в Музея на Виктория и Албърт, така че ако някога ходите в Лондон не забравяйте да го посетите!

Снимки: Reuters