Знаехте ли, че Пловдив е по-голям град от Варна? Вижте и още любопитни факти!

Пловдив е шестият най-стар град в света и най-старият в Европа... Според британски археолози, Пловдив се нарежда веднага след градовете Йерихон, Библос, Алепо, Дамаск, Суза, Фаюм и Сидон. Класацията е публикувана в британския вестник „Дейли телеграф“. В нея са включени само тези градове, които съществуват и днес. Най-старият жив град в света е палестинският град Йерихон, а в Европа, това място принадлежи на Пловдив. Според британското издание, Пловдив започва съществуването си 4000 години пр. Хр., но има доказателства, че на същото място е имало още по-старо селище, основано около 6000 години пр. Хр. Най-старият град в Света – Йерихон е основан 9000 години пр. Хр. Намирал се е в сегашна Палестина на Западният бряг на река Йордан. Той е един от първите земеделски центрове. Животът в Пловдив не е прекъсвал в продължение на почти осем хилядолетия, което прави неговата история изключително богата и интересна. Множеството народи обитавали територията на града са оставили следите от своето присъствие в дебелите над 12 м културни пластове и градежи на Пловдив.

Град Пловдив е областен център, разположен е върху двата бряга на р. Марица и върху склоновете на шест сиенитни хълма в Горнотракийската низина. Хълмовете са запазени, някои от тях са превърнати в паркове – Младежкият хълм (Джендем тепе), Хълмът на Освободителите (Бунарджикът) и Сахат тепе (по Сталиново време – хълм „Васил Коларов“). Останалите три хълма образуват т. нар. трихълмие, където в миналото се е разполагала най-развитата част на града. Още през времето на Римската империя въпросното трихълмие е било център на град Пловдив, откъдето произлиза и името на града тогава – Тримонциум, включва латинския корен три – числото три и montium – от mons, montis, в множествено число montium – хълм. В съвременния български език много често за хълмовете на Пловдив се употребява и турската дума тепе.

В Пловдив са запазени много къщи и сгради от времето на Възраждането (а и от доста по-ранни времена), някои от които са обявени за паметници на културата: къщата на Георгиади (1846 – 1848), в която е учреден музей на националноосвободителните борби, къщата на А. Коюмджиоглу (1847, днес етнографски музей), къщата на Ламартин (1829-1830), която също е музей. Известни църкви в града са „Свети Константин“ (1832), „Света Богородица“ (1844), „Света Марина“ (1869 – 1870). Култово място е Джумая джамия. Запазени са и часовниковата кула на хълма Сахат тепе, строена през 1623 година, както и безброй фрагменти от крепостни стени от римската и ранновизантийската епоха.

Пловдив е изключително древен град, възникнал като селище през неолита. През бронзовата и желязната епоха селището се развило сериозно в икономическо и социално отношение; през 342 – 341 година преди Новата ера е завладяно от Филип II Македонски (бащата на Александър Македонски) и наречено на негово име Филипопол. Траките преиначили името на града на Пулпудева, тъй като вероятно са имали затруднения с произнасянето на звука Ф. Славяните пък нарекли града Плъндив, впоследствие преиначено на Пълдин. През 46 година след Новата ера римляните завладели Тракия и нарекли града Тримонциум (Трихълмие). Като хора, които са наясно с нещата те бързо осъзнали стратегическото местоположение на Пловдив, разширили го и го укрепили и градът станал едно от административните средища в тракийските земи. Имало голяма крепост, амфитеатър, бани и водопровод. Градът дори сякъл свои монети.

По време на Възраждането пловдивският еснаф се включва в борбата за духовно, просветно и национално пробуждане. През 1836 година е открито килийно училище, през 1846 и 1848 – взаимни училища, а през 1850 – и класно училище, в което учителства Найден Геров. През 1856 година в Пловдив за първи път се чества денят на Славянската писменост по инициатива на Йоаким Груев; през 1857 Христо Г. Данов създава книговезница, а по-късно и книгопечатница. През 1868 година е построена сграда на класното училище, запазена и до днес. През 1869 година е основано читалище, а през 1870 – и революционен комитет. След Руско-турската освободителна война Пловдив става център на Източна Румелия и през 1885 година тук е обявено Съединението на княжество България с Източна Румелия. Удобното транспортно географско положение се отразява добре на града и той се развива много бързо – през 1873 година той е свързан с Гара Белово, а през 1888 година Пловдив е вече междинна гара по линията Виена – Цариград. По този начин Пловдив става спирка на небезизвестния Ориент експрес.

Пловдив е средище на богат селскостопански район. В околностите на града са развити зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и оризопроизводство. Градът от много време е и голям културен център – пълно е с висши учебни заведения, музеи, библиотеки, художествена галерия, опера, театър, симфоничен оркестър и т. н. Построени са много модерни жилищни и административни сгради, молове, паркове, стадиони, паметници и др. В паркове са превърнати Хълмът на младежта, Хълмът на освободителите и Сахат тепе. Известен е Пловдивският Международен мострен панаир, накратко Пловдивски панаир. Това е голямо международно място за изложения и семинари, което съществува повече от един век. Панаирът улеснява контакта между производители и търговци и улеснява сключването на сделки по мостри. Много способства за развитието на международните търговски връзки.

Източник на информацията: bg-tourinfo.com

Вижте още:
Детската железница в Пловдив: едно различно преживяване
Античният театър в Пловдив – паметник на римската архитектура с хилядолетна история